Даниел Стийл - Неустоима сила

Мередит се натъжи. Чарли наистина се оказа костелив орех.

Продължиха да разговарят на тази тема, а след няколко минути той й пожела лека нощ и припомни, че ще се срещнат на закуска с Чарли Макинтош. Мередит обеща да направи всичко възможно и да го привлече към идеята.

В стаята си завари две съобщения от Стив, а когато му позвъни, сестрата, която вдигаше телефона, успя да го открие като по чудо. Той и каза, че нощта била спокойна, в Ню Йорк още валяло и изглежда всички си били останали вкъщи и не създавали проблеми.

— Може би тогава ще успееш да поспиш — рече тя с усмивка, замислена за нощта, която бяха прекарали заедно предния ден, и как се любиха, когато тя се прибра в събота сутринта. Струваше й се, че е минала цяла вечност, откакто го бе видяла. Дните и нощите им бяха толкова пълни, че времето между тях изглеждаше прекалено дълго.

— Ти също се опитай да поспиш. Тези хора те ангажират до никое време, а после очакват от теб на другата сутрин да си свежа и съвсем бодра.

— Затова ми плащат. Ще си бъда у дома утре вечер, скъпи. — Поне щеше да спи в собственото си легло, Стив обаче нямаше да го има. Той щеше да използва леглото на колелца в кабинета си, ако не го повикат.

— Ще ти се обадя — обеща той, мина му мисълта, че преди тя понякога отиваше да го види в болницата, но и двамата знаеха, че в това няма никакъв смисъл. Той винаги бе зает и накрая тя си тръгваше разстроена и ядосана. Много по-лесно бе да разговарят, когато имаше почивка и тя съвпадаше с нейната.

Тази нощ Мередит чете до късно, прегледа отново всички материали по презентациите. Имаше няколко пункта в краткото въведение на Кал, които искаше да промени, направи и някои бележки по презентацията на Чарли Макинтош.

Ала когато сподели мислите си с Чарли на закуската сутринта, той се вбеси в момента, в който му направи предложенията. Стана й неприятно, защото тя не го критикуваше, а просто предлагаше да се подобри представянето на „Дау тек“ пред потенциалните инвеститори.

— Не съм сигурна, че разбирате какво се опитвам да кажа — със спокоен тон му обясни тя, опитвайки се да намери друг път към него, за да сломи съпротивата му и да възприеме идеята. Ала Чарли беше невероятно неотстъпчив и открито враждебен.

— Разбирам прекрасно. Вие си въобразявате, че сте много умна, госпожо инвестиционен банкер от Уолстрийт. Е, позволете да ви кажа, че не съм съгласен с проклетите неща, които казахте през последните десет минути, нито с изречените през последните десет седмици. Това е огромна грешка и вашите хора така са завъртели главата на Кал, че той е замаян от доларови знаци и не знае на кой свят се намира.

Мередит бе шокирана не само от казаното, но и от проявата на неуважение. С един удар Макинтош бе успял да обиди и двамата си събеседници и тя забеляза, че това не се хареса на Калан.

— Може би ако престанете да се борите с превръщането на компанията в акционерна, мистър Макинтош, ще откриете най-добрия начин да ни помогнете да го направим. Защото тя ще стане акционерна, независимо дали това ви харесва или не. Такова е желанието на Калан, такава услуга ще получи той от нашата фирма. А що се отнася до вас, вие можете да бъдете част от това или да седите безучастно като камък и да отказвате да сътрудничите, но каквото и да сторите, гарантирам ви, че реката ще ви подмине. Просто не можете да я спрете.

Той изглеждаше озадачен от думите й и от силата, която излъчваха. Калан приличаше на буреносен облак, когато плати сметката и допи кафето си. Единственото, което каза на излизане от ресторанта, бе, че иска да се срещне с Макинтош след презентацията. Мередит можеше да си представи какво означава това. Щеше да му даде да разбере и може би дори щеше да го заплаши с уволнение, ако се наложеше. Сега изобщо не му бе времето Чарли да ги застрашава с неподчинение, нито да обижда инвестиционните банкери.

Тримата излязоха от трапезарията, потънали в мълчание. Когато Мередит го представи малко по-късно на презентацията, си помисли, че финансовият директор е малко по-спокоен и се държи по-добре, но бе очевидно, че Калан продължава да е недоволен. Беше му много ядосан, след като потенциалните инвеститори си тръгнаха и двамата с Мередит останаха насаме за няколко минути преди следващите клиенти.

— Кой, по дяволите, си въобразява, че е той, да ти говори по този начин? — Той бе много по-разстроен от думите на финансовия директор за Мередит, отколкото от обидите, които той бе отправил към самия Калан.