Даниел Стийл - Неустоима сила

— Чарли е просто закостенял възрастен човек, който се противопоставя на новото, Кал. И ти не можеш да го промениш. Опитай да го убедиш, знам, че трябва. Но ако той не се съгласи, тогава ще трябва да решиш как да постъпиш след гастролната презентация. Сега обаче не е време да разклащаш лодката. Трябва да направим голямо представяне в Ню Йорк, а ни предстои и седмица в Европа.

— Знам — Кал все още бе ядосан. Имаше чувството, че е с вързани ръце, и Чарли Макинтош очевидно го знаеше.

След втората им презентация по време на обяда тримата отпътуваха за Ню Йорк същия следобед, Чарли Макинтош почти не им говореше. Мередит не можеше да определи дали изобщо съжалява за казаното, или му е неудобно да го признае. Той обаче така и не й се извини. Калан също не му продума до пристигането им в шест часа в Ню Йорк. Бе му сърдит, а на Мередит й бе жал за финансовия директор и за ситуацията, която той създаде. Беше се поставил в неудобно положение и младата жена имаше чувството, че Калан е на път да го уволни.

Тя бе наела лимузина, която да ги закара, и ги придружи до хотела им. Отседнаха в „Риджънси“, а след това колата я отведе до апартамента й. Знаеше, че Стив няма да си е вкъщи тази вечер, но изпитваше приятно чувство отново да се прибере у дома и да разполага с време за себе си, преди да тръгне за Европа.

Презентацията им във вторник мина изключително добре. Заявките вече надхвърляха предлагането. В края на първия ден и инвеститорите настояваха за повече акции, отколкото тя бе в състояние да им предложи. Желаната ситуация бе факт. Дори при това положение обаче Чарли Макинтош не отстъпи и след последната презентация си тръгна гневен към хотела, а Мередит предложи на Кал да вечерят заедно, за да го успокои.

Заведе Калан в „Клуб 21“, разговаряха продължително за сериозните проблеми, които му създаваше финансовият директор.

— Не ти е необходима помощта му Кал, но със сигурност би било по-добре да разполагаш с нея — трезво отбеляза тя.

— Кълна се, ако в Европа ми направи номер и отблъсне някого, ще го прогоня насред презентацията.

— Това несъмнено ще впечатли инвеститорите — каза и се разсмя, защото от опита си с Кал знаеше, че най-вероятно той няма да постъпи така, но съвсем разбираемо бе ядосан на финансовия директор, който продължаваше да му създава невероятни главоболия. Успехът на първичното широко предлагане на акции обаче напълно компенсираше притесненията му и той беше все пак в приповдигнато настроение.

— Как на мое място би се справила с него? — попита я Кал, когато приключиха с вечерята.

Цяла вечер разговаряха само на тази тема. Разчиташе на съвета й и на трезвото й мислене, на разумните решения, а тя се замисли, преди да отговори.

— Предполагам, че щях да го убия. Да го отровя може би. Много обича сладки неща, главно ментови сладкиши, струва ми се. Вероятно няма да е трудно да пъхна малка таблетка цианкалий в десерта му. — Каза го толкова сериозно, че за миг Кал я изгледа зяпнал след това се разсмя на шегата. Мередит притежаваше качеството да проявява чувство за хумор в необходимия момент.

— Е, предполагам, че ще се успокоя, след като се върнем от Европа.

— Не мисля, че имаш друг избор. Можеш да се справиш със ситуацията едва когато се прибереш в Калифорния.

— Ще ми се наложи, струва ми се.

— Междувременно трябва да празнуваш. Превзе Ню Йорк с един удар. Не се и надявах да стане толкова добре.

— Нито пък аз — Калан Дау се усмихна победоносно и в светлината на невероятния му успех проблемът с финансовия директор изведнъж стана незначителен.

Срещнаха се с още частни инвеститори на следващия ден, а вечерта предстоеше да заминат за Европа.

— Ще се опиташ ли да се видиш със съпруга си, преди да отпътуваш? — попита я Кал загрижено. Започваше да си дава сметка каква част от времето й отнемаше и колко зависим ставаше от нея. Чувстваше се донякъде виновен.

— Не. Когато дежурството му свърши, ще бъда с теб на среща в центъра. Може да го видя, когато се прибера вкъщи да взема багажа си, докато пътуваме за летището, освен ако междувременно не го повикат отново в болницата.

— Страхотен живот водите, приятелко. Не знам как успявате да запазите брака си.

— Обичаме се — отвърна тя простичко, а после реши да отправи язвителна забележка, — въпреки че не искам неговите деца.

— Започвам да мисля, че трябва да преразгледам теориите си по този въпрос. Вече се убеждавам, че бракът ви е идеален. Може би защото нямате деца. Какво ли разбирам аз?