Даниел Стийл - Неустоима сила

Вечерта бяха готови и се върнаха обратно в Лондон. А когато стигнаха до „Кларидж“, дори неуморимият Калан изглеждаше изтощен. Денят бе дълъг, бяха летели цялата нощ, преди да пристигнат, а на следващата сутрин трябваше да са свежи, за да направят презентация в Лондон. Калан бе доволен от всичко, пътуването вървеше изключително добре, по-добре, отколкото си бе представял, и затова трябваше да благодари на Мередит.

— Какво ще правиш тази вечер, Мередит? — попита я, когато се регистрираха и пиколото в униформа ги поведе към стаите им. Чарли Макинтош бе на друг етаж, а техните стаи бяха една до друга.

— Какво ще правя ли? — повтори тя. — Ще спя, предполагам. Не знам за теб, но аз съм като пребита. Мислех да си легна, за да не проваля нещата утре.

— Няма такава опасност. Искаш ли да излезем да хапнем нещо? — Макар че бе толкова уморен, той искаше малко разнообразие. Калан Дау обичаше да работи през целия ден, а после да се забавлява вечерта.

— Не тази вечер, благодаря. Ще си поръчам нещо в стаята, а после ще си легна.

— Разваляш купона. Какво ще кажеш да вечеряме в „Харис бар“, а после да отидем в „Анабелс“?

— Откъде черпиш енергията си, Кал? Не се ли уморяваш някога?

— Виж кой го казва. Ти си тази, която никога не спира — с възхищение отбеляза той.

— Струва ми се, че току-що го направих.

Тя имаше уморен вид. Закъснението на самолета и дългият ден, продължителният полет най-сетне я бяха лишили от сили и тя едва държеше очите си отворени, докато пиколото оставяше куфарчето и чантата й. После момчето поведе Кал към стаята му. Нейната бе обзаведена приятно в стил арт Деко. Неговата бе цялата в бледосиня тафта с пастелно сатениран релеф и разпръснати цветя. И двете имаха вид на неотдавна ремонтирани. Ала Мередит би била щастлива да спи дори в купа сено тази нощ. Първата им презентация бе в осем часа и искаше да е свежа и отпочинала. Тук не се чувстваше така напрегната, както в Ню Йорк. Наистина европейският пазар не представляваше много голям интерес за тях. По правило те се стараеха да задържат размера на европейските инвестиции. Беше важно да ги осигурят в дългосрочна перспектива, но предпочитаха да запазят по-голямата част от ценните книжа за инвеститори в Съединените щати, които щяха да търгуват по-активно с акциите и да гарантират по-големи комисионни.

След като доставиха багажа му, Кал се върна обратно до стаята й. Отново се опита да я убеди, но тя се извини, че тази вечер е много изморена и няма да ходи никъде. Малко по-късно чу неговата врата да се отваря, после да се затваря и разбра, че той излиза. В девет часа тя бе в леглото си и спеше дълбоко. Когато на следващия ден се срещнаха за закуска, тя изглеждаше свежа и бодра.

— Какво прави снощи? — попита го, докато хапваха и пиеха кафе в трапезарията.

Финансовият директор още не се беше присъединил към тях.

— Видях се с някои стари приятели. Познавам тук много хора, някои от тях покрай бившата ми съпруга.

— В девет часа вече бях мъртва за света. — Тя му се усмихна.

— Тази вечер няма да е така — засмя се и той.

В този момент се появи Чарли Макинтош. Като никога бе в прилично настроение и тримата побъбриха приятелски, докато Чарли нагъваше наденичките с яйца. В осем часа вече правеха познатата им презентация. Беше изключително успешна, както и предишните.

В дванайсет се срещнаха с частни инвеститори, а в един направиха презентация, съпътствана с обяд. В четири часа и тримата се върнаха в хотела. Чарли възнамеряваше да прекара уикенда във Франция с приятели, така че щяха да се срещнат с него в Женева в неделя вечерта. С нехарактерно за досегашното му поведение благородство Чарли им пожела приятен уикенд, преди да замине и Мередит започна да се надява, че той ще отстъпи.

— Готова ли си за нощ в града? — попита я Кал, когато я изпращаше до стаята й в пет часа. Бе направил резервация в „Харис бар“ за осем часа, а след вечеря възнамеряваше да я заведе да потанцуват в „Анабелс“.

— Сигурен ли си, че нямаш нищо против да губиш времето си с мен? — попита спокойно Мередит. — Може би ще се забавляваш много повече с истинско гадже — прямо изрече тя, двамата вече се чувстваха близки като брат и сестра и това им бе приятно.

— Винаги бих предпочел вечеря с добър приятел — усмихна се в отговор той, двамата постояха още в коридора и побъбриха за изминалия следобед. Презентациите бяха преминали по-добре от очакваното.

— Струва ми се, че Чарли също се държа по-мило — великодушно отбеляза Мередит.