Даниел Стийл - Неустоима сила

Дори в най-големите си изблици на сърдечност Чарли Макинтош не беше особено мил. Но поне не изглеждаше така враждебен, както в Лос Анжелис и Ню Йорк. Калан не коментира думите й и след няколко минути те се прибраха по стаите си. Казал й бе да е готова в осем без петнайсет, което й даваше достатъчно време да се отпусне и да си почине, да вземе вана. Когато се потопи в нея, телефонът в стаята й позвъни.

Тя се загърна в кърпа и отиде да се обади. Усмихна се, щом чу гласа от другата страна на линията.

Беше Стив.

— Как върви, мила? — Беше в добро настроение, за него бе петък, ранният следобед.

— Всичко е страхотно — отвърна тя с широка усмивка, загърна се още по-плътно с кърпата в охладената от климатичната инсталация стая. — Почти приключваме, а заявките надхвърлят очакванията — десет към едно. Сигурно е, че акциите няма да стигнат. — Той знаеше, че това означава емитирането на пет до десет на сто акции в повече. След като кариерата й на Уолстрийт надхвърляше десет години, той вече познаваше жаргона. — Калан е много доволен.

— А финансовият му директор още ли създава проблеми? — попита Стив с интерес.

— Държа се малко по-добре тук. Днес дори ми се усмихна, преди да замине за уикенда при някакви приятели във Франция. Хубаво е, че ни се махна от главите. — Стив бе наясно, че финансовият директор през по-голямата част от времето приличаше на мърморещ баща. Но му стана неприятно, когато чу за отсъствието му.

— Това означава ли, че с Дау сте сами?

— Повече или по-малко. Заедно с още осем милиона души в Лондон, мисля, че е съвсем безопасно. — Тя бе удивена от реакцията му.

— Знаеш какво имам предвид. Той не те сваля, нали, Мери?

— Разбира се, че не. Не е толкова глупав. Вече сме добри приятели. След тези проучвателни пътувания или създаваш най-добрите приятелства в живота си, или не искаш никога повече да се виждате. Той е добър играч и мисля, че ще бъде добър приятел. Скоро ще ви запозная.

— Добре… Не знам защо, но не му вярвам. Бих предпочел аз да прекарам уикенда с теб в Лондон.

— Тогава ела — подразни го тя. — Все още имаш възможността да дойдеш в Париж следващата седмица.

— Много забавно. Знаеш, че съм вързан тук. Просто се върни колкото е възможно по-скоро. Какво ще правиш този уикенд?

— Ами ще се разхождам насам-натам. Утре мисля да пазарувам, а с Кал ще вечеряме довечера в „Харис бар“. — Не му каза, че след това ще отидат на танци в „Анабелс“, защото бе усетила раздразнението му и не искаше да го засилва. Знаеше, че няма нищо лошо в това, но нямаше смисъл да разстройва Стив. Всичко бе съвсем безобидно, Кал бе истински джентълмен, точно както го бе обрисувала.

— Ако се напие, вземи такси и се прибери сама. Не рискувай.

— Скъпи, престани да се притесняваш. Никой няма да се напие. Ще вечеряме и ще се приберем. Това е всичко. По-добре е, отколкото рум сървис, но не е нещо особено.

— Добре — стори й се успокоен, но все още бе малко несигурен. От всичко, което бе прочел и чул, съдеше, че мъжът бе достатъчно млад, прекалено преуспял, прекалено хубав на вид. Не можеше да си представи, че някой може да устои на жена му. Ала въпреки че бе подозрителен към Кал, на нея вярваше безусловно.

— А ти? Какво ще правиш довечера? — поинтересува се тя.

— Ще спя. Утре съм на повикване. Но и без това този уикенд нямам какво друго да правя. Поне през следващия ще съм свободен. Размених се, за да бъда с теб.

— Защо не заминем някъде? — Тя изглеждаше доволна от възможността.

— Ще видим.

Затвориха няколко минути по-късно и тя се зърна във ваната. Водата вече бе изстинала. Добави още гореща вода и се излегна усмихната, мислеше за него. Стори й се много мило, че Стив все още я ревнува след толкова години. Нямаше причини за това и той го знаеше. Дори за миг не бе му изневерила. Все още го обичаше, точно както и той нея.

Когато Калан я взе малко преди осем, тя бе облякла къса черна коктейлна рокля, високи вечерни отворени обувки и си бе сложила перли. Бе се гримирала, косата й блестеше като злато. Изглеждаше поразително красива, Кал отстъпи назад, за да я огледа, и в погледа му блесна възхищение. Винаги се обличаше консервативно, когато бе на работа, носеше тъмносини или черни костюми. Обикновено имаше вид на банкова служителка, но тази вечер изглеждаше млада, секси, а гърбът на малката черна коктейлна рокля бе съвсем гол.

— Ау! Ако мога да се изразя така, мисис Уитман, ти си направо страхотна. Може би трябваше да се обличаш по този начин, когато изнасяше речите си по време на пътуването. Тогава заявките щяха да са сто към едно.