Даниел Стийл - Неустоима сила

— Била е модел като дете. И ми се струва, че това е дало отражение върху мисленето й. Тя обича да е център на внимание, да има много пари, но знае, че това не може да продължава вечно. Затова се е обградила със среда, която ще й го гарантира. Истината е, че е превъзходен адвокат и много харесва света на развлекателния бизнес. Обожава всичките си клиенти кинозвезди, мисля, че живее чрез тях. А и те са луди по нея. Може би затова не се интересува от собствените си деца. Нейните деца са клиентите й и тя получава от тях цялата обич.

— Нещо като мен — усмихна се Мередит. — Моите клиенти са моите деца. Като теб. Уреждам всичко, а после те изпращам в големия свят да печелиш огромни пари. Това е моят голям успех.

Той се засмя на сравнението и поклати глава.

— Мисля, че дори повече от голям. Но какво получаваш от това ти, Мередит, освен комисионните? — И двамата знаеха, че тя ще спечели много пари от неговата сделка, но той разбираше също, че го прави не само заради това. Обичаше работата си. И беше блестяща в нея. През месеците, когато бе работил с нея, тя му бе направила силно впечатление.

— Обичам професията си — отговори тя. — И в известен смисъл е вярно, че клиентите ми са моите деца. Не искам да имам деца. Получавам всичко от тях и от Стив.

— Не е едно и също, обзалагам се. Ти пропускаш нещо много важно — той погледна към масата, където седеше Шарлот, — същото важи и за нея. Така и не разбра какво изпуска. А в нейния случай е истинско престъпление. Ти поне нямаш деца и не нараняваш никого с решението си, освен може би себе си или Стив. В нейния случай тя не само отсъстваше, но и мамеше децата ни, че имат истинска майка.

— Може би ти е дошло времето да се ожениш отново — без заобикалки му каза тя, — не само заради теб, но и заради децата.

— Страхотно. И после? Да ги оставя да преживеят още един развод? Поне предишния път бяха по-малки и не разбираха много-много какво се случва. Мери Елън беше на шест и за нея разводът бе съсипващ, но Джули и Анди бяха по-малки и за тях не бе така трудно. Следващия път обаче няма да е така. Вече пораснаха. Достатъчно големи са, за да се чувстват наранени и обидени.

— Какво те кара да мислиш, че ще се разведеш втори път, Кал? Не ти ли се струва, че вече си си извадил поуки?

— Да, да не се женя — той се разсмя, но в тона му не се усещаше веселост, а горчивина и спомен за преживяна болка, — също да не вярвам и да не бъда толкова глупав. Шарлот започна бизнеса си в Лондон въз основа на контакти, създадени от мен.

— Късметлийка.

— И аз така мисля — той махна на сервитьора, че иска сметката. — Освен това — продължи Кал малко по-ведро, — децата няма да ми позволят да се оженя отново. Мисля, че те са съвсем категорични — искат ме само за себе си.

— Това не е добре нито за тях, нито за теб.

— Дори си е много добре за мен. Те са като трима ангели хранители, които ме предпазват да не изпадна в ролята на глупак или да извърша някоя щуротия.

— Твърде умен си, за да бъдеш толкова циничен, Кал, или толкова страхлив. — Тя му говореше като приятел и той разбираше добрите й намерения.

— Защо се опитваш да ме ожениш? — Нейната настойчивост го бе заинтригувала.

— Защото мисля, че бракът е хубаво нещо. Най-доброто, което някога съм имала.

— Тогава си много щастлива — той й се усмихна топло и сякаш отново се отпусна, — както и Стив. Хайде, хлапе, да отиваме да танцуваме. — Той хвана ръката й и я повлече навън, без дори да погледне към бившата си жена. За него тя бе затворена книга.

Мередит изпита облекчение, когато излязоха на улицата. Беше усетила напрежението, болката му от случайната среща с Шарлот. Очевидно не хранеше топли чувства към нея, независимо колко деца имаха.

Бъбриха непринудено по пътя към „Анабелс“ в даймлера с шофьор, който наеха от хотела. На Мередит заведението й хареса веднага щом влезе в „Анабелс“. Той поръча шампанско и я поведе към дансинга. На масата се върнаха едва след час. Тя прекарваше страхотно с него. Кал бе превъзходен танцьор и бе много забавен. Беше й жал за него, че все още се чувства огорчен.

Явно беше лошо наранен, но бе изключително привлекателен мъж и според нея заслужаваше повече, отколкото той самият искаше да си позволи. Работата и децата му се струваха достатъчни за живота му. През цялото време, докато пътуваха заедно, той никога не спомена за приятелка и тя се питаше как се забавлява извън работата и танците с инвестиционния си банкер. Останаха в „Анабелс“ до два часа след полунощ и после се прибраха в „Кларидж“. Смееха се, бяха щастливи, наистина уморени, но се чувстваха прекрасно. Без мисъл за нещо повече от приятелство, тя би могла да танцува с него цялата нощ. Държеше я сигурно в ръцете си, когато на дансинга се въртяха бавно или бързо, движенията му бяха идеално синхронизирани с нейните, но никога извън позволеното, никога твърде близо. Нито за миг не се бе почувствала неудобно. Вече го чувстваше по-близък отпреди. А срещата с Шарлот в „Харис бар“ и реакцията му бяха за Мередит интригуващ поглед в миналото му.