Даниел Стийл - Неустоима сила

— Той е нисък, дебел, грозен и с брадавици.

— Да, и прилича на Гари Купър. Помня и това. Но не си спомням Гари Купър да е имал брадавици.

— Може би никога не си го виждал отблизо.

— Е, и ти недей да го гледаш толкова отблизо. Прибирай се бързо вкъщи, скъпа, липсваш ми.

Беше странно, но наистина ревнуваше от Калан Дау, което бе необичайно за него. Обикновено не се интересуваше от мъжете, с които тя правеше бизнес. Вестниците неизменно представяха Калан като блестящ и енергичен, истински финансов вълшебник. Той наистина бе такъв, но както и всички останали, бе човек. А Мередит бе твърде привлекателна жена.

— А ти, какво ще правиш днес?

— Не знам. От девет часа тази сутрин съм свободен. А вече е три. Толкова е досадно, когато не си тук и няма с кого да се забавлявам.

— Ще се върна следващата седмица и можем да се забавляваме целия уикенд.

— Нямам търпение да те видя. — Чувстваше се по-самотен от обичайното и по някаква причина бе неспокоен за нея. Може би наистина ревнуваше и се притесняваше от пътуванията й с Калан. Вече почти съжаляваше, че му е казала за танците, но никога не го лъжеше. А и той бе сигурен в това. — Забавлявай се с пазаруването днес. Обади ми се, когато се прибереш в хотела.

— Добре — обеща му тя и бе съвсем искрена. Ала както се оказа, двамата с Калан се размотаваха по магазините до шест часа и тя трябваше да побърза да се преоблече за вечеря и за театър.

Отидоха в „Рулс“, където ги настаниха горе в самостоятелен салон, а после посетиха новата постановка на „Ромео и Жулиета“ и тя им донесе истинско наслаждение. След театъра се отбиха в „Маркс клъб“, където той членуваше, за да пийнат по едно питие, и когато тя се прибра в хотела, бе прекалено уморена, за да се обади на Стив.

Позвъни му едва в неделя следобед, преди да тръгне за „Хийтроу“, но той бе излязъл и тя опита отново, когато пристигна в Женева, но отново не го намери — явно вече бе отишъл на работа. Затова се отказа и отиде да вечеря с Калан и Чарли Макинтош, легна си рано, а на следващата сутрин беше презентацията им пред швейцарските инвеститори. Чарли бе в много по-добро настроение отпреди и след срещата бе дори вежлив с Мередит. Калан отбеляза този факт със задоволство.

В четири часа се качиха на самолета за Париж и тримата се чувстваха изненадващо близки по време на пътуването, което накара Мередит да се надява, че Чарли най-сетне е започнал да разбира смисъла на онова, което правеха. А благоразположението му към нея се засили значително от двете мартинита по време на полета до Париж.

За вечеря бяха в „Риц“ и преди Мередит да е успяла да каже и дума, Калан я информира, че е направил резервации за „Тур д’Аржон“ за тях двамата. Чарли имал други планове. Тя облече единствената вечерна рокля, която носеше, бледозелена коприна в цвета на очите й, и когато се появи в бара на „Риц“ няколко глави се обърнаха и Калан засия срещу нея.

— Изглеждаш невероятно, Мередит! — възкликна той, истински възхитен.

— Благодаря.

Както се очакваше, вечерята бе чудесна и те прекараха по-голямата част от времето в разговор за бизнеса, наслаждавайки се на великолепните ястия и елегантната обстановка. Тя искаше да го подготви за презентацията им на сутринта. С французите невинаги бе лесно, но новините за предлагането на акции вече бяха достигнали до важните френски инвеститори и те бързаха да се присъединят към кандидатите за акциите на Калановата компания. Мередит не смяташе, че ще имат проблеми.

Колата ги върна в хотела и двамата с Калан се разходиха бавно около площад „Вандом“, за да глътнат чист въздух. Беше средата на септември, вечерта бе прекрасна и благоуханна. Докато се връщаха към хотела, й стана хладно в тънката рокля и Калан я заметна със сакото си. То ухаеше на неговия одеколон, двамата приличаха на щастлива двойка, говореха, смееха се и разглеждаха витрините на бижутерските магазини.

Вечерта бе изключително приятна. А след презентацията на следващия ден щяха да прекарат последна вечер в Париж и в сряда рано сутринта да отпътуват за Ню Йорк. Тогава щеше да се състои и окончателната среща с партньорите й за оценяване на акциите. Ценните книжа щяха да се търгуват от следващия ден, обединението от инвеститори щеше да се разпусне веднага щом акциите се продадат и работата му с Мередит щеше да приключи. Изглежда Калан изпитваше носталгия по този повод, защото докато се връщаха към хотела, прекосявайки най-елегантния площад в Париж, й каза: