Даниел Стийл - Неустоима сила

— И така, накъде оттук? — попита я той, докато пиеха брендито.

— Задава се следващото широко предлагане. Същата стара игра. А ти? Какво вълнуващо ще направиш? — изрече закачливо.

Между тях се бе зародило сърдечно приятелство. Въпросът й бе по-скоро шеговит, защото имаше представа какво му предстои. Вече й бе разказал за новата поредица високотехнологични хирургически продукти, които искаше да разработи.

— Всъщност, мисля да придобия друга компания — изненада я той. — Дай ми две години и „Дау тек“ ще бъде десет пъти по-голяма от днес. — Той разчиташе на това и възнамеряваше да работи в тази посока.

— Ще се радвам — усмихна се тя.

Бъбриха по тази тема известно време. Преди това не й бе споменавал, че иска да купува други компании. Беше пълен с продуктивни идеи и искаше да покорява нови хоризонти. Не беше човек, който ще почива на лаврите си, и тя харесваше това му качество. Тя също го притежаваше. И двамата бяха еднакво амбициозни.

Продължиха да разговарят за идеите му и когато се върнаха в хотела и седнаха за малко на бара. Той изпи още едно бренди, а тя не си поръча нищо. Не искаше да страда от главоболие на път за Ню Йорк на другия ден.

Той изглеждаше доволен и свеж, докато седяха един до друг в бара и разговаряха дълго след полунощ. Имаше много теми, които да обсъдят и да споделят мненията си. Бяха единодушни за доста от нещата, но тя го предизвикваше понякога и дръзваше да не се съгласява с него, което й доставяше удоволствие. Те споделяха свят, който малцина харесваха или разбираха, и той го призна пред нея с възхитено изражение.

— Разговаряш ли със Стив за всичко това? — попита я с любопитство. Никога не би задавал такива въпроси на друга жена. Подобна близост бе рядкост в неговата сфера и той го знаеше.

— За някои неща. Не и за света на високите технологии. Но той е достатъчно информиран за инвестиционните банки и за начина, по който функционират. Много хора са силно впечатлени, когато заговори за първично предлагане на акции, забележки в червено и надхвърляне на заявките. Някои дори мислят, че е банкер, а не лекар. — При тези думи тя се усмихна.

— Струва ми се, че той е дяволски щастлив мъж и се надявам да го знае.

— Така е — усмивката й стана по-широка. — И аз съм щастлива. Ние сме много различни, но се получава. Може би защото сме заедно от цяла вечност. Близо половината ми живот. — Беше женена за него през четиринайсет от трийсет и седемте си години и това бе наистина добро постижение.

— Моят брак е на половината на тези години, но имам чувството, че годините, които прекарах във Виетнам, включително и в пленнически лагер в Дананг, са по-приятни от брака ми с Шарлот. — Мередит разбираше защо и сърцето й се сви от жал за него.

— Поне имаш три прекрасни деца в резултат на това.

— Така е. Благодарен съм й за тях. Понякога ми е трудно да повярвам, че са нейни. Изглежда толкова отчуждена от децата, но това е нейно желание.

Мередит не бе много изненадана от не особено сърдечното й държане, когато я срещнаха в „Харис бар“. Красива, очарователна, но студена като лед. Тогава се запита какво бе намерил у нея Кал, защо се бе влюбил, дали само външният вид бе важен за него. Може би наистина бе така.

Тази вечер седяха в бара и разговаряха дълго, сякаш за да не изгубят последните моменти, които да споделят заедно. На следващия ден всеки от тях се връщаше към всекидневието си, към офисите, хората, които имаха значение за тях — в неговия случай това бяха децата, а в нейния — Стив. Ала в тази последна вечер те празнуваха общата си победа в общия свят, който за кратко си бяха създали.

Знаейки това, тя не се изненада, когато той докосна ръката й и я погледна с огромна нежност.

— Искам да знаеш, че всичко, което стана, бе от много голямо значение за мен. Свърши чудесна работи, Мередит, и бе прекрасна приятелка.

— За мен също бе удоволствие да работя с теб, Кал. — И пътуването, и смехът, и разговорите на всякакви теми — от първичното предлагане на акции до проблема с децата. Тя също бе научила много от него.

— Надявам се някой път да имаме шанс отново да работим заедно — рече той с тъжен вид.

— Е, ако сериозно си решил да купиш друга компания, възможно е да те запозная с някои проспекти. Ще следя коя е най-добрата възможност за теб.

— Това ще е достатъчно основателна причина да го сторя въпреки съпротивата на Чарли.

На лицето й изгря усмивка. Малко по-късно той я изпрати до стаята й. Както винаги, я остави пред вратата, но този път понечи да я задържи за миг, сякаш искаше да каже нещо, после се спря, докато тя отключваше с тежкия месингов ключ.