Даниел Стийл - Неустоима сила

— Какъв е планът за утре? — попита я той, когато я изпрати до вратата на хотелската й стая.

— Мисля да пазарувам. Харесвам антикварните магазини тук.

— И аз — отвърна той веднага. — Имаш ли нещо против да те придружа?

— Разбира се, че не. — Тя обаче си спомни скъпите вещи, които бе видяла в дома му. — Може би искаш да посетиш някои по-интересни места от мен. Възнамерявах просто да поразгледам наоколо.

— Не ми хрумва нищо, което да ми бъде по-приятно — учтиво каза той и после добави: — Прекарах чудесно тази вечер. Ти си прекрасна компания, Мередит.

Може би беше искрен, но със сигурност тя не бе така изтънчена или поразителна колкото бившата му жена. Шарлот бе от друго потекло и тя се запита дали, сравнявайки я с нея, Калан не я намира малко скучна.

— И аз прекарах добре. Благодаря ти, Кал. Вечерята бе страхотна, беше ми приятно да танцувам. Със Стив никога не ходим на танци. Той винаги е или твърде уморен, или е на работа и с течение на годините стигнах до извода, че повечето хирурзи не могат да танцуват. Много бе забавно. Благодаря — сърдечно рече тя.

— Щом е така, ще идвам в Ню Йорк и ще те извеждам на танци. Можем да бъдем новите Джинджър Роджърс и Фред Астер, танцови партньори и добри приятели.

Тя се разсмя на сравнението, а след това му пожела лека нощ и затвори вратата на стаята си. Бе уморена, но бе прекарала приятно и когато погледна към телефона, забеляза, че лапичката за съобщенията свети. Прослуша съобщенията и разбра, че Стив се е обаждал три пъти, но бе изтощена и реши да му позвъни сутринта.

Хвърли роклята на стола, изу обувките, изми зъбите си, облече нощница и направо си легна.

В осем часа на следващата сутрин още спеше, когато телефонът иззвъня. Беше Стив.

— Къде ходиш цяла нощ? — Този път в тона му се усещаше раздразнение.

— Казах ти, че ще излизам с Кал — още бе сънена и се прозя.

— Кога се прибра? В четири след полунощ?

— Не. В два. Вечеряхме в „Харис“, а после отидохме за питие в „Анабелс“. — Никога не бе имала намерение да скрие за „Анабелс“, но просто не искаше да го тревожи предварително.

— Танцува ли с него?

— Не. Но танцувах с няколко сервитьори и със салонния управител. Разбира се, че танцувах с него, глупчо. Нищо не е станало.

— Може би за мен е станало. — Говореше като обидено дете и това леко я озадачи. Той би трябвало да знае, че няма основание да подозира жена си в изневяра. Дори да бе танцувала с деловия си партньор.

— Не бива. Вечерта премина съвсем почтено. Дори се срещнахме случайно с бившата му жена.

— Сигурно е било забавно. Във всеки случай, съжалявам, ако съм се държал глупаво. Просто ми липсваш и не мисля, че ми е приятно да пътуваш с друг мъж.

— Вече ще вземам за клиенти само жени, обещавам. Ще уведомя партньорите си във фирмата.

— Добре, добре, държах се недостойно. Но те обичам, а си прекалено красива, за да пътуваш из целия свят с хубави самотни мъже.

— Той е истински джентълмен, мили, вярвай ми. — Вече се бе разбудила, съжаляваше, че той се е разстроил. Едно нещо бе да го подразни малко, друго — истински да го притесни. Преднамереното предизвикване на ревност у другия не беше играта, която им харесваше. — Повече няма да ходим на танци, обещавам. Беше еднократно, защото и двамата останахме тук през уикенда, а преди това работихме усилено. Мисля, че ни се искаше да отпразнуваме успеха, но той наистина се държи съвсем почтено, ние сме просто добри приятели. Ще го харесаш.

— Добре, съжалявам, Мери. Вярвам ти. Прави каквото искаш. Какво планирате за днес?

— Нищо особено, малко пазаруване. Помолих портиера да ми осигури билети за театър. — Театрите в Лондон бяха толкова добри, че тя винаги посещаваше някоя постановка, когато се озовеше там. — Утре вечер заминавам за Женева и се връщаме към работата.

— Радвам се, че ще се прибереш скоро. — В гласа му се чувстваше нетърпение и тревога и тя съжаляваше за това. Той беше прекалено свестен човек, не заслужаваше да го тревожи, макар и неволно.

— Кал непрекъснато ми говори, че трябва да имам деца.

— Надявам се, не неговите. — Стив очевидно отново се притесни и тя се разсмя.

— Не, твоите. Убеждава ме, че сме големи късметлии. Струва ми се, че е много наранен от предишната си съпруга. Разведен е от осем години и мисля, че не се е съвзел. Трябваше да видиш бившата му съпруга, тя е невероятна, но малко изкуствена. Живее тук. Изоставила го е с децата и е тръгнала с партньора си.

— Каква жена! Някой път трябва да видя този мъж.