Аркадий Стругацки - Куца съдба

— Кой е? — попита най-сетне един глас зад вратата.

— Съседът — отвърна Виктор. — Отворете за момент.

— Какво искате?

— Трябва да ви кажа две думи.

— Елате утре — каза гласът зад вратата. — Вече спим.

— Да ви вземат дяволите — каза Виктор, вече доста раздразнен. — Да не би да искате да ме видят, че вися пред вратата ви? Отворете, от какво толкова се страхувате?

Изщрака ключ и вратата се открехна. В пролуката се появи помътнялото око на високия професионалист. Виктор му показа разтворените си длани.

— Само две думи — рече той.

— Влизайте — каза дългият. — Само без глупости. Виктор пристъпи в антрето, дългият затвори вратата след него и светна лампата. Антрето беше тясно, двамата едва се побираха в него.

— Е, казвайте какво има — рече дългият.

Той беше по пижама, изцапана с нещо отпред. Виктор, изумен, усети остра миризма — от дългия лъхаше на алкохол. Дясната си ръка, както си му беше редът, той държеше в джоба си.

— Тука ли смятате да разговаряме? — попита го Виктор.

— Да.

— Не — каза Виктор. — Тук няма да разговарям.

— Както искате — отвърна дългият.

— Както искате вие — рече Виктор. — И без това тези неща не са моя работа.

Помълчаха. Вече без да се крие, дългият внимателно претърси Виктор с поглед.

— Май се казвате Банев, нали? — попита той.

— Май да.

— Аха — кимна мрачно дългият. — Че какъв съсед сте ни? Вие живеете на втория етаж.

— Съсед по хотел — обясни Виктор.

— Аха… Но не разбирам какво искате.

— Трябва да ви съобщя нещо — каза Виктор. — Разполагам с известна информация. Но вече започвам да се чудя дали си заслужава да разговарям с вас.

— Е, добре — каза дългият. — Да отидем в банята.

— Знаете ли — отвърна Виктор, — аз май ще си тръгвам.

— А защо не искате да разговаряме в банята? Що за капризи?

— Вижте какво — каза Виктор, — размислих. Най-добре ще е да си тръгна. В края на краищата това не е моя работа.

Той пристъпи към вратата. Дългият чак започна да пъшка, раздиран от противоречия.

— Вие сте писател, нали? — попита той. — Или ви бъркам с някого?

— Писател съм, да — отговори Виктор. — Довиждане.

— Ама не, почакайте. Защо не казахте веднага? Да вървим. Ето оттук.

Влязоха в гостната, цялата в плътни тежки завеси. Вляво висяха завеси, вдясно — също, завеси имаше и на огромния прозорец отсреща. В ъгъла проблясваше цветният екран на огромен телевизор, звукът беше изключен. А в другия ъгъл, от мекото кресло под лампиона, над разтворения вестник към Виктор гледаше младият мъж с очилата, също по пижама и пантофи. На масичката за вестници до него стърчаха квадратна бутилка и сифон. Дипломатическото куфарче не се виждаше никъде.

— Добър вечер — каза Виктор. Младият мъж мълчаливо кимна.

— Той търси мен — каза дългият. — Не ни обръщай внимание.

Младият мъж отново кимна и се скри зад вестника.

— Заповядайте тук — каза дългият.

Влязоха в спалнята отдясно и дългият седна на леглото.

— Ето там е креслото — рече той. — Сядайте и казвайте какво има.

Виктор седна. В спалнята доста силно се усещаше миризмата на застоял тютюнев дим и офицерски одеколон. Дългият седеше на леглото и гледаше Виктор, без да изважда ръка от джоба си. От гостната се дочуваше шумолене на вестник.

— Добре — каза Виктор. Не че беше успял напълно да преодолее отвращението си, но след като веднъж беше дошъл, трябваше да говори. — Имам известна представа кои сте вие. Може би греша, и тогава всичко е наред. Но ако не греша, за вас ще бъде от полза да знаете, че ви следят и се мъчат да ви попречат.

— Да предположим — рече дългият. — И кои са тези, които ни следят?

— От вас твърде много се интересува един човек на име Павор Суман.

— Какво? — попита дългият. — Санитарният инспектор, така ли?

— Той не е санитарен инспектор. И всъщност това е всичко, което исках да ви кажа.

Виктор стана, но дългият не помръдна.

— Да предположим — повтори той. — А вие, всъщност, откъде знаете всичко това?

— Има ли значение?

Известно време дългият размишлява, после рече:

— Да предположим, че няма.

— Ваша работа е да проверите — каза Виктор. — Аз нищо друго не знам. Довиждане.

— Къде се разбързахте изведнъж, почакайте малко — каза дългият. Той се пресегна към тоалетното шкафче и извади бутилка и чаша. — Толкова искахте да влезете, а сега вече си тръгвате… Имате ли нещо против, ако пием от една чаша?

— Зависи какво — отвърна Виктор и отново седна.

— Шотландско е — каза дългият. — Устройва ли ви?