Аркадий Стругацки - Куца съдба

И винаги се получава менте, междувпрочем не само при нашего брата, съветския писател. Ето и Хемингуей е осмял несретника халтураджия, който пише роман за стачката на текстилната фабрика и се пъне да съвмести проблемите на профсъюзната дейност със страстта към младата еврейка-аги-татор. Омъжена техноложка, еврейка-агитатор… Човешкият език протестира против такива съчетания, когато става дума за отношенията между мъж и жена. „Младата пешеходка дотича до подлеза…“

Ето, при мен, в „Другари офицери“, любовта протича на фона на политико-възпитателната работа сред офицерския състав на Н-ския танково-пехотен полк. И това е ужасно. Заради това ме е страх да препрочитам собствената си книга. Ами то си трябва някакъв особен читател за четенето на такива книги! У нас такъв е налице. Дали ние го изковахме с нашите произведения, дали той самичък изкласи някак — във всеки случай, в книжарниците нищо не залежава.

Пиех кефир пред прозореца. Съмваше се и времето бе мразовито. Дървета и храсти — всичко беше побеляло. Гаснеха лампите в кооперацията отсреща, по неразчистените пътечки сред преспите към автобусната спирка бързаха черпи човечета. Колите префучаваха, някои вече с изгасени фарове.

Защото в наши дни я няма любовта, изведнъж си помислих аз. Има любовни връзки, но не и любов. В наши дни няма време за любов: автобусите са претъпкани, в магазините се вият опашки, детската ясла е в другия край на града, трябва да си много млад и много безгрижен, за да си способен да обичаш. А сега се обичат само възрастните двойки, които са успели да се задържат заедно четвърт век, без да затънат в блатото на жилищния въпрос, без да озвереят от безбройните, разяждащи всичко дребни неудобства; съумели са обичливо да си разпределят властта и отговорностите. Като Валя Демченко с неговата Соничка. Но у нас не е прието да се възпява такава любов. И слава Богу. Изобщо нищо не трябва да се възпява. Нека Костя Кудинов я възпява. Или Съюзният Охльо…

— Обаче всичко това е философия, така че не е ли време да се заловиш за работа? — казах аз на глас.

И се залових да мия чиниите. Не понасям, когато в мивката има дори една мръсна чиния. За да се работи нормално, трябва мивката да е празна и чиста. Особено когато става дума за работа върху сценарии или статии. Обичам да пиша сценарий. От всички видове литературна ангария най са ми присърце преводите и сценариите. Може би защото и в двата случая не ми се налага да се нагърбвам с цялата отговорност.

Все пак е приятно да осъзнаваш, че, в крайна сметка, за бъдещия филм е отговорен режисьорът — най-често някой млад, енергичен човек, който изтънко разбира, че киното има свой собствен език и главното в киното не са думите, а измислените от режисьора образи. Ако нещо не е наред обаче, той ще махне с ръка и безгрижно ще рече: „Много важно, нали ще мине за мироглед!“ А що се отнася до другия му афоризъм — „Нито кадър на родна земя“ — нека се опита да заснеме кадрите на танковата ми атака някъде на Шанз Елизе! И все пак филмът му ще се получи. Разбира се, няма да е като заснет от Айзенщайн или Тарковски, обаче ще го гледат и лично аз ще го гледам с интерес, защото наистина е интересно как ще направи танковата ми атака.

(Обикновен човек съм, обичам във филма — но само във филма! — да има двойка щурмбанфюрери 12 12 Военен чин от СС, отговарящ на майор. — Бел. ред. , огневата атака по възможност да се води с всички видове стрелково оръжие и да е налице хубавичка танкова атака, желателно — масирана…

Киновкусовете ми са най-примитивни, до такава степен, че Валя Демченко ги нарича инфантилен милитаризъм.)

Седнах да тракам на машината и почти два часа не спрях, докато отново не иззвъня телефонът.

Слънцето отдавна беше нахлуло в стаята и ми беше горещо, освен това бях набрал скорост, така че не отговорих, а изревах в слушалката. Обаче се оказа, че се обажда нашият Фьодор Михеич, и аз, японистът, който свято спазва правилото Ко 13 13 Правило от японската игра Го, което забранява една и съща позиция на цялата дъска да бъде повтаряна. — Бел. ред. , незабавно се насилих да премина на една октава по-ниско.

Слава богу, стана дума за съвсем друго, а не за улица „Банная“. Михеич се осведоми известно ли ми е за конфликта между Олег Орешин и Семьон Колесниченко. Нужни ми бяха няколко секунди, за да превключа, след което казах, че знам за този конфликт, имаше такава дрязга миналия месец в приемната комисия. Тогава Михеич ме уведоми, че Орешин е подал оплакване срещу Колесниченко в секретариата и че той, Михеич, би искал да знае какво е мнението ми за въпросния конфликт.