Аркадий Стругацки - Куца съдба

— Само така ви се струва — възрази Зурзмансор. — Вие ще прочетете тази реч и преди всичко ще установите, че тя е безобразна. Имам предвид в стилово отношение. Тогава ще започнете да оправяте стила, ще се захванете да търсите поточни изрази, ще заработи фантазията ви, ще ви прилошее от вмирисаните на мухъл думи, ще искате да направите думите по-живи, да замените казионните лъжи и измислици с актуални факти, и сам няма да забележите как ще започнете да пишете истината.

— Може би — каза Виктор. — Но поне засега никак не ми се ще да пиша тази статия.

— А нещо друго бихте ли искали да напишете?

— Да — каза Виктор, като гледаше Зурзмансор право в очите. — С удоволствие бих написал как децата напуснаха града. Новия Хамелнски ловец на плъхове.

Зурзмансор кимна доволен.

— Прекрасна идея. Напишете го.

„Напишете го — помисли си огорчено Виктор. — Мамка ти, а кой ще го публикува? Ти ли ще го публикуваш?“

— Диана — каза той, — а тук не може ли да се пийне нещо? Диана безмълвно стана и се отдалечи.

— С удоволствие бих писал и за обречения град — каза Виктор. — И за странната бъркотия около лепрозориума. И за злите вълшебници.

— Нямате ли пари? — попита Зурзмансор.

— Засега имам.

— Имайте предвид, че по всяка вероятност ще станете носител на литературната награда на лепрозориума за миналата година. Достигнахте до последния кръг заедно с Тусов, но очевидно шансовете на Тусов са по-малки. Така че ще имате пари.

— М-да — каза Виктор. — Такова нещо още не ми се е случвало. И много ли са парите?

— Около три хиляди… Не помня точно.

Диана се върна и все така мълчаливо постави на масата бутилка и една чаша.

— Още една чаша — помоли Виктор.

— Аз няма да пия — каза Зурзмансор.

— Аз всъщност… Хм…

— И аз няма да пия — обади се Диана.

— Това за „Бедата“ ли се отнася? — попита Виктор, докато си наливаше.

— Да. И „Котката“. Така че поне три месеца няма да имате грижа за пари. Или са малко?

— За около два месеца са — каза Виктор. — Но не е там работата… Вижте какво, бих искал да ви посетя, в лепрозориума.

— Непременно — отвърна Зурзмансор. — Точно там ще ви връчат наградата. Само че ще се разочаровате. Няма да има чудеса. Ще бъде почивен ден. Десетина къщички, лечебен корпус…

— Лечебен корпус, казвате — повтори Виктор. — А кого лекуват там?

— Хора — рече Зурзмансор със странна интонация. Той се усмихна и изведнъж с лицето му стана нещо страшно. Дясното му око излезе от очната ябълка и се смъкна до брадата, устата му стана триъгълна, а лявата буза и ухото му се отделиха от черепа и увиснаха. Това продължи само миг. Диана изпусна чинията, Виктор машинално се озърна, а когато отново погледна към Зурзмансор, той си беше предишният — жълтолик и учтив. „Пфу, пфу, пфу — каза си мислено Виктор. — Махни се, нечист дух! Или ми се е сторило?“ Той извади припряно цигарите си, запали една и се загледа в чашата. „Братята по разум“ шумно станаха от масата и се затътриха към изхода, като гръмко се надвикваха. Зурзмансор каза:

— Между другото, искаме да бъдете спокоен. От нищо не бива да се страхувате. Сигурно се досещате, че нашата организация заема определено положение и се ползва с определени привилегии. Правим много и затова ни разрешават много неща. Разрешават ни да правим опити с климата, разрешават ни да подготвяме смяната ни… и така нататък. Няма нужда да навлизам в подробности. Някои господа си въобразяват, че работим за тях, а пък ние не се опитваме да ги разубеждаваме. — Той помълча. — Пишете за каквото искате и както искате, Банев, и не обръщайте внимание на кучетата, които си лаят. Ако срещнете някакви спънки в издателствата или пък имате парични затруднения, ще ви подкрепим. В краен случай самите ние ще ви издаваме. За себе си, естествено. Така че ще ги имате вашите миноги.

Виктор отпи и поклати глава.

— Ясно — рече той. — Пак ме купуват.

— Ако искате, може и така до го наричате — каза Зурзмансор. — Важното е да осъзнаете, че има определен кръг читатели, макар засега да не е толкова широк, който е доста заинтересован от вашата работа. Вие сте ни нужен, Банев. При това сте ни нужен такъв, какъвто сте. Не ни е нужен Банев, който е наш привърженик и ни възпява, затова не си блъскайте главата на чия страна сте. Бъдете на своя страна, както се полага на всяка творческа личност. И това е всичко, което искаме от вас.

— Мно-ого, мно-ого изгодни условия — каза Виктор. — Картбланш и купища маринована минога в перспектива. В перспектива и в сос с горчица. И коя вдовица би му отговорила с „не“? Вижте какво, Зурзмансор, случвало ли ви се е някога да продавате душата и уменията си?