Джон Стайнбек - За мишките и хората

Той млъкна и погледна към отворената врата, защото конете се размърдаха неспокойно и синджирите им задрънчаха. Един изцвили.

— Май че има някой отвъд — рече Крукс. — Сигур е Слим. Случва се да идва по два-три пъти нощем. Слим си разбира от занаята. Грижи се за животните си. — Той се изправи с мъка и отиде до вратата. — Вие ли сте, Слим?

— Слим отиде в града — чу се гласът на Канди. — Ами ти да си виждал Лени?

— Кой, оня едрия ли?

— Аха. Виждал ли си го нейде?

— Тук е — отвърна Крукс кратко и се върна на леглото си.

Канди се изправи на прага, почеса голата си, подобна на кочан ръка и запримигва срещу светлината. Дори не понечи да влезе.

— Знаеш ли кво, Лени? Правя сметка за тия зайци.

— Влез, ако искаш — каза сърдито Крукс.

Канди се смути.

— Бе то... Е, като си рекъл, да вляза. — Влизай, влизай! Щом е тръгнало всеки да влиза, защо да не влезеш и ти?

Трудно беше за Крукс да прикрие задоволството си с гняв.

Канди влезе, но все още беше смутен.

— Хубавичко си се наредил ти тука — рече той на Крукс. — Не е зле човек да си има една стаичка само за себе си.

— Никак не е зле — отвърна Крукс. — Хем с цяла могила тор под прозореца. От това по-хубаво — здраве.

— Ти каза нещо за зайците — намеси се Лени, обръщайки се към Канди.

Канди се облегна на стената до скъсания хамут и пак почеса отрязаната си ръка.

— Отдавна работя тука — каза той. — А и Крукс работи отдавна. Но сега за първи път влизам в стаята му.

— Хората избягват да влизат в стаята на един черен — рече мрачно Крукс. — Досега никой не е влизал тук освен Слим. Слим и господарят.

Канди веднага промени темата:

— Не съм виждал по-добър мулетар от Слим. Лени се наведе към стария метач.

— Кажи за зайците де! — настоя той. Канди се усмихна.

— Всичко пресметнах. Ако пипаме както трябва, ще изкараме малко пари и от зайците.

— Но аз ще ги гледам — не се сдържа Лени. — Джордж каза, че аз ще ги гледам. Обещал ми е.

— Що ли се заблуждавате? — намеси се рязко Крукс. — Можете да си говорите колкото щете за това, но земя няма да вземете. Канди ще си остане тук метач, докато не го изнесат в сандък. Колко съм ги виждал такива като вас. Ей го на и Лени, ще поработи две-три седмици и пак ще хване пътищата. Ама всеки си мисли да купи земя и това си е. — Канди почеса сърдито бузата си.

— Да не ми е името, ако не я вземем, Джордж каза, че ще я вземем. А и парите имаме.

— Какво? — извика Крукс. — А къде е Джордж сега? В града при курвите! Ето къде ви отиват парите! Все така става, знам си аз. Много ги има такива, дето не им излиза от главата тая земя. Ама все им се изплъзва, пустата.

–. Всеки иска, я! — извика Канди. — Всеки иска да има парче земица, не повече. Да си има нещо свое. Място, дето да живее и никой да не може да го изрита оттам. Аз никога не съм имал. Сял съм нивите на кого ли не, ама не съм сял свое; — прибирал съм жетвата, ама не е била моя. Но сега ще се уредим, бъди сигурен.

Джордж не е взел парите в града. Тия пари са в банката. Общи, на трима ни. Ще се наредим в една стая — наша си. И куче ще си имаме, и зайци, и кокошки. Па и царевица, и крава или коза.

Той млъкна, завладян от това видение.

— Казваш, че имате парите, а? — попита Крукс.

— Горе-долу. Остава ни да съберем още мъничко. След месец ще ги имаме всичките. Джордж вече е избрал и фермата.

Крукс се пресегна и опипа гърба си.

— Не знам някой да е успял в тая работа — каза той. — Виждал съм мнозина едва ли не луди за парче земя, но все тъй се случва, че не могат събра пари — пръскат ги я по курви, я на комар. — Той се подвоуми. — Е, ако ви трябва помощник в работата. ,. аз такова.., без пари, колкото за храната. Не гледайте, че ми е схванат гърбът, мога да работя като вол, стига да искам.

— Да сте виждали Кърли?

Тримата мигновено извърнаха глави към вратата. Там бе застанала жената на Кърли. Силно гримирана, с полуотворени устни, тя дишаше тежко, като да бе тичала.

— Кърли не е идвал тука — сопна се Канди. Леко усмихната, тя продължаваше да стои на прага, като търкаше ноктите на едната си ръка с палеца на другата. Очите й шареха по лицата на тримата.

— Значи, оставили са тук само негодните — каза най-после тя. — Да не мислите, че не знам къде са отишли? Ведно с Кърли. Много добре знам.

Лени я гледаше прехласнат; но Канди и Крукс, намусени, бяха забили надолу глави и избягваха погледа й.

— Щом знаеш, защо трябва да ни питаш къде е Кърли? — каза Канди.

Жената ги изгледа учудена.

— Смешна работа — каза тя. — Случа ли някой мъж насаме, разбирам се чудесно с него. Но щом са двама, езиците им се връзват. Щури хора! — Тя престана да си играе с ноктите и сложи ръце на кръста. — Страхувате се един от друг, това е то. Всеки го е страх да не би другият да го подреди.