Джон Стайнбек - За мишките и хората

Отвън долитаха звън на подкова и виковете на играещите мъже — кога насърчителни, кога подигравателни. Но атмосферата в обора беше спокойна, ленива, топла.

Единствен Лени бе тук, седнал на сеното до някаква амбалажна каса край една празна ясла в дъното на обора. Седеше си в сеното и гледаше малкото мъртво кутре пред себе си. Гледа го дълго време, после протегна огромната си ръка и взе да го гали, гали — от главата до опашката.

-Защо умря? — заговори му тихичко Лени. — Не си мъничко като мишка. Толкова силно ли те ударих? — Той повдигна главата на кутрето, погледна го в муцунката и продължи: — Ако Джордж разбере, че си умряло, сигур няма да ми даде да гледам зайците.

Лени поразрови сеното, сложи кутрето в дупката и го затрупа; но продължи да гледа към мястото, където го бе скрил.

— Това не е такава поразия, че да трябва да се крия в храсталака. Не, съвсем не. Ще кажа на Джордж, че съм дошъл тука и съм го намерил мъртво.

После изрови кученцето, разгледа го внимателно и пак започна да го гали от главата до опашката. И продължи тъжно:

— Но Джордж ще се досети. Той всякога се досеща. И ще каже: „Ти си го уморил. И не ме лъжи, пред мене тия не минават!“ А после ще рече: „Щом правиш тъй, няма да гледаш никакви зайци!“ — Изведнъж у него се надигна гняв. — Проклета гадина! — извика той. — Защо умря толкова лесно? Не си толкоз мъничко, като мишка. — Лени грабна кутрето, метна го далеч от себе си и му обърна гръб. След това седна, обгърна колене и зашепна: — Сега няма да гледам зайците. Той няма да ми даде. — Обзет от мъка, Лени започна да се люлее напред-назад.

Навън подковата звънна в желязното колче и се чу дружен вик. Лени стана, донесе обратно кутрето, сложи го на сеното и пак седна.

— Ти още не беше порасло. — загали го отново той. — Те ми казваха, колко пъти ми казваха това. Но знаех ли аз, че толкоз лесно ще умреш? — Лени прокара пръсти по ухото на кутрето. — Може пък Джордж да не се разсърди — рече си той. — Какво ще го е грижа него за едно нищо и никакво кутре?

В този миг откъм последния бокс се зададе жената на Кърли. Движеше се толкова тихо, че Лени не я забеляза. Носеше ярката си памучна рокля и червените пантофки. Гримирана, с обичайните си букли. Едва когато стигна съвсем близо до него, той вдигна глава и я видя. Ужасен, Лени нахвърля набързо сено върху кутрето. Сетне я загледа навъсено.

— Какво скри там, мойто момче? — попита тя. Лени продължаваше да я гледа.

— Джордж каза да стоя далеч от тебе.- нито да ти говоря, нито нищо. Тя се засмя.

— Джордж за всяко нещо ли ти заповядва?

Лени погледна към засипаното със сено кученце.

— Каза, че ако разговарям с тебе, няма да ми даде да гледам зайците.

— Той се страхува да не би Кърли да се разгневи- каза спокойно тя. — Но Кърли е с превързана ръка, пък ако много знае, ти можеш да му счупиш и другата. Не ми разправяй само, че машина е премазала ръката му.

Но Лени не се предаваше.

— Не, не, нито ще ти говоря, нито нищо. Тя коленичи до него в сеното.

— Виж какво,, всички мъже са се хванали да играят на подкова. Часът е едва четири. Никой няма да се откаже от играта. Защо да не си поговорим? Все няма с кого да си поговоря. Толкова съм самотна.

— Не бива да говоря с тебе — упорствуваше Лени.

— Ужасно самотна съм — продължи тя. — Ти можеш да разговаряш, с хората; но аз не мога да говоря с никого освен с Кърли. Види ли ме да приказвам с някого, побеснява. Ти какво би сторил, ако си на мое място?

— Не, не бива да ти говоря. Джордж се страхува да не направя някоя беля. Тя промени темата:

— Какво скри в сеното?

Горест завладя отново Лени.

— Моето кутре — отвърна тежко той. — Моето мъничко кутре. — И Лени разрови сеното.

— А! Та то е мъртво! — възкликна жената.

— Беше толкоз мъничко — рече Лени. — Бях се заиграл с него и... то понечи да ме ухапе... пък аз понечих да го ударя и. .. и... го ударих- А то взе, че умря.

— Не се тревожи — заутешава го тя. — То не беше чиста порода. Навсякъде ги има такива. Лесно ще си намериш друго.

— Не е там работата — отвърна Лени нещастен.- Джордж няма да ми даде да гледам зайците.

— Защо да не ти даде?

— Ами каза, че ако пак правя поразии, няма да ме остави да ги гледам.

Тя се приближи още повече до него и заговори меко:

— Няма защо да се боиш, че разговаряш с мен. Чуй как крещят мъжете навън. Заложили са по четири долара в играта. Никой няма да се откаже от нея,, докато не свърши.

— Ако Джордж ме види, че говоря с тебе, ще ме пребие — рече предпазливо Лени. — Така ми каза. По лицето й се изписа гняв. ,