Емилио Салгари - Последните дни на Картаген

Хирам вървеше с другарите си и Фегор, следван от рояк черни мисли. В ушите му още звучаха думите на любимата девойка.

— Отсега аз съм ти вече сянката — каза в този момент Фегор.

— Защо? Ще ме шпионираш ли? — рязко попита Хирам.

— О! Не! Съвсем не! Но ще те пазя! — с ироничен смях отговори Фегор. — Защо се сърдиш? Най-напред Съветът ме е натоварил да те представя на флотата като неин началник. Второ — кълна се във всичките богове и богини — в нищо няма да ти се бъркам и да ти преча.

— Ще ме последваш дори и в морето? — учудено попита Хирам.

— Разбира се. Нали някой трябва да докладва на Съвета как вървят работите? Освен това ти си така непредпазлив, а това особено много ме тревожи — цял талант!

Не след дълго всички бяха на пристанището. Там също кипеше работа. Хирам внимателно започна да разглежда спокойно полюляващите се гиганти. Въпреки малкото им количество, всички бяха добре въоръжени и екипирани. След огледа Хирам се качи на чакащата го лодка и отплува към един от най-големите кораби. Скоро оттам се разнесоха бързи заповеди и не след дълго картагенската флота напусна досегашното си пристанище. Предполагаемото превземане на Утике не се удаде на Хирам, защото изменилата финикийска колония се оказа отлично снабдена с оръжие и хора: трябваше да се започне правилна обсада, а това щеше да струва много време и хора.

От нейните брегове триремите заплуваха на север: Хирам мислеше, че неприятелската флота, разчитайки на неподготвеността на Картаген, не пътува с всички предпазни мерки.

Сметките му излязоха верни: след два часа в мрака се забелязаха бързо приближаващи се кораби, които по всичко приличаха на авангарда на римската флота. В пълна тишина корабите на Хирам изникнаха пред тях от мрака подобно коршуни сред ято лебеди и със свойствената си бързина и ловкост ги нападнаха.

За кратко време на дъното отидоха повече от двайсет най-отбрани римски кораба заедно с екипажите. Почти всички потънаха, защото, нападнати отстрани, не можаха да изменят курса си и носовете на картагенските триреми със страшна сила се врязаха и почти разполовиха туловищата на неприятелите.

Останалите здрави римски кораби бързо заплуваха назад, за да посрещнат идещата им на помощ флота, която вече бе узнала за сполетялото ги нещастие. Но когато римляните пристигнаха на мястото на нощния бой, от ескадрата на Хирам нямаше и следа: той бе изчезнал тъй, както се бе и появил — неочаквано, бързо и спокойно.

Началото бе блестящо за Картаген, но Хирам не се лъжеше: тази малка победа не можеше да измени предначертаното от съдбата, а то беше — Великата република да престане да съществува. Тази победа само щеше да удължи агонията й.

Трудно може да се опише с какъв възторг посрещнаха картагенци вестта за победата. Тяхната малка флота удържала победа над неприятеля и се завърнала в порта, без Да загуби нито един кораб!

От терасата на своя дворец Герман видя приближаването на ескадрата, преброи ги и без да знае за победата, с горчиви упреци се нахвърли върху дошлия с неразделните си другари Хирам, като мислеше, че той е пазел само около брега и щом е видял приближаването на неприятеля, е побързал да се скрие в пристанището. Той беше поразен, той не искаше да повярва, че Хирам е разбил авангарда на римската флота, и то без да даде жертви. Но когато и Фегор потвърди разказаното, старецът със сълзи на очи се хвърли върху воина и го запрегръща.

— Да идем веднага в залата на Съвета — задъхан от радост, каза той. — Там ще разкажеш още веднъж всичко.

Докато излизаха от двореца на Герман, Хирам с безпокойство се обръщаше и заслушваше във всеки подозрителен шум. Старецът скоро се досети за причината на неговото безпокойство.

— Знам какво търсиш — усмихнато каза той, — Офит, нали? Но аз ти дадох дума, че няма да я взема, въпреки че може би съм научил къде си я скрил. Нейното място обаче не е там. Отсега нататък този дом не е само неин и мой, а и твой. Ти си ми вече син.

— Това особено много успокоява Фегор! — с иронична усмивка отговори Хирам.

В къщата на Фулвия бяха изпратени хора, за да доведат криещите се там в двореца на Герман, а самият той, придружен от Хирам и Фегор, тръгна към Съвета на сто и четиримата.

Картаген бе обсаден от римляните. Страшната осемдесетхилядна войска с огромен обоз и цял парк обсадни оръдия с най-различни названия се беше разположила в предградието Нефер и упорито продължаваше разрушителната си работа.