Емилио Салгари - Пещерите на съкровищата

Едва тогава забелязахме, че не беше маймуна, а зловеща стара вещица, извънредно мършава, със сбръчкана кожа, която й придаваше вид на египетска мумия.

Главата й приличаше на череп на мъртвец и всеки би я взел за такъв, ако не беше на цвят черна, вместо бяла, и ако на мястото на орбитите не се виждаха две малки черни очи, които светеха като въглени.

Страшната вещица пристъпи към царя. Протегна към него извитата си като кука ръка с дълги нокти, сякаш лапа на див звяр, и с дрезгав, неприятен глас, който ни направи необикновено впечатление, извика:

— Слушай, царю!… Слушай, народе!… Небе, земя, живи и мъртви, слушайте всички! Аз съм пророчица…

Думите й бяха изслушани с благоговейно мълчание от царя, вождовете и войската. Като че всички бяха силно изплашени.

Старата вещица продължи след няколкоминутно мълчание:

— Кръв… Кръв… Виждам потоци от кръв… Как силно мирише всичката тази кръв… Но съвсем друго ще стане по тези места. Лешоядите ще крещят от радост и цялата земя ще затрепери. Стара съм, но виждам надалече, чета в книгата на съдбата и съзирам как белият човек идва насам. Нещастие!… Нещастие за нашия народ!… Преди много години белият човек беше нахлул в тези земи и построи големия планински път. После изчезна, но ще се върне, за да завладее отново земите си. А тези трима, които са стигнали дотук, са авангардът на белокожите войски За какво сте дошли тук, белокожи, вие, които сте толкова умни, толкова опитни и могъщи? За това ли, което е загубила вашата раса, живяла тук преди години? Отдавна, преди много векове един-единствен белокож се осмели да навлезе сред тези земи, които дедите му бяха изоставили. Но той умря. За неговия труп ли идете? Или за блестящите камъни? Каквото и да бъде, вие ще останете тук, за да не позволим нещастието да се сгромоляса върху негърския народ.

После се обърна към Умбопа и извика:

— А кой си ти, с кожа подобна на нашата? Ти сигурно не си дошъл да търсиш блестящите камъни, нито жълтия метал… Бих искала да видя кръвта, която тече в жилите ти, и да прочета в сърцето ти, за да узная тайната, която криеш, и загадъчната татуировка, която имаш под колана си.

В този момент старата вещица бе обзета сякаш от епилептичен припадък и падна на земята, като се гърчеше.

Царят изглеждаше изплашен. Сигурно същото беше и с вождовете и войниците му.

Като се посъвзе малко от изненадата, заповяда войниците да минат на редици пред него и да се разотидат. После се обърна към нас и ми каза:

— Бели! Гагул, старата магьосница на нашето племе, произнесе странни слова. Аз се страхувам от вас и трябва да ви убия, понеже магьосницата ме посъветва това.

Погледнах го дръзко и му казах:

— Ако вдигнеш ръка срещу нас, ще те сполети голямо нещастие. Не видя ли как падна волът?

— Царят не е вол — ми отвърна той — и заплахите не ме тревожат.

— Не те заплашвам. Само те предупреждавам.

Гигантът сложи ръка на челото, сякаш искаше да прогони някаква неприятна мисъл, а после добави с променен тон:

— Тази нощ ще имаме голям празник — нощният празник на нашата магьосница Гагул.

— Какво искаш да кажеш? — попитах аз.

— Каня ви да участвувате в тържеството.

— Ще дойдем. Но внимавай, защото ще бъдем готови да осуетим всяко престъпно намерение.

— Няма да предприема срещу вас тази нощ нищо. Утре ще видим какво ще правим с тебе и останалите ти другари.

Разделихме се мълчаливо и се върнах в колибата, следван от моите другари. Излишно е да ви казвам, че всички бяхме замислени върху лошия развой на нашите приключения и че вечерята ни мина без апетит и веселия.

Едва бяхме привършили тъжната вечеря, когато влезе Инфадоу. Старият вожд ми изглеждаше дълбоко замислен. Отдадох това на заплашителните думи, които царят беше отправил преди малко към нас.

За да се уверя, обърнах се към него и му казах:

— Струва ми се, че вашият цар не заслужава да управлява толкова голям народ като вашия. Сигурен съм, че поданиците му не го обичат. Какво ще кажете?

Вождът ме погледна за миг, без да каже нищо, после проговори:

— Имате право. Той е жесток. Отдавна измъчва народа си. За него няма разлика между най-великите вождове и най-долния роб. И към едните, и към другите се отнася не като към хора, а като към животни. Цялата страна пъшка под неумолимата му ръка. Ако искате да се уверите в жестокостта му, елате тази вечер на празника на вещицата и ще разберете по какъв свиреп начин се отнася с населението на царството.