Емилио Салгари - Пещерите на съкровищата

Отрязахме най-добрите късове от антилопата с намерение да ги опечем по-късно. След това, подкрепени от яденето и отморени от престоя, потеглихме напред с по-голяма бързина. Сега вече бяхме весели и изкачването на планината вървеше леко.

— Кажете ми — каза изведнъж господин Фалконе, след като бяхме повървяли известно време, — документът на португалеца не говореше ли за някакъв голям път.

— Да — отвърнах аз.

— Забелязвате ли нещо там, горе?

Вдигнах поглед и за моя изненада открих извиваща сред снежните скали широка бяла линия. Тя водеше към други планини, които се очертаваха в далечината, по посока към пустинята.

— Виждате ли? — попита ме генуезецът.

— Да.

— Дали това е пътят на португалеца?

— Предполагам.

— Да се опитаме да стигнем до него — каза Гуд. — Така ще знаем по-добре посоката на връщане.

Приехме съвета на поручика и след един час излязохме на широк и удобен път, приличащ на величествените пътища, които римляните са построили преди толкова векове и които въпреки това са запазени все още в отлично състояние.

Ние бихме твърде удивени от това, че намирахме такъв път сред дивата южноафриканска земя.

Сега вече вървяхме без голяма умора. Пътят беше удобен и можахме след малко да стигнем до едно по високо плато, заобиколено в далечината от други планини.

Извикахме от изненада, когато забелязахме сред равнината живописни горички, потоци вода, извиващи като змии сред цветущата прерия, обработвани с голяма грижа земи и множество диви животни. Липсваха само колиби, за да се допълни картината.

— Ура! — извика Гуд и размаха тържествено ръце. — Откога търсим такава земя!

Най-после бяхме преминали сухата област. Вече срещахме храсти, едри кичести мосхоми с величествени корони и гъсти бодливи мимози. Също и стинкхоути, или смрадливи дървета, наречени така, понеже, когато се запалят, изпускат отвратителна миризма.

Колкото повече слизахме и навлизахме сред горите, температурата ставаше по-приятна, растителността по-изобилна и по-разнообразна, а въздухът ни даваше от време на време чудни благоухания, които дишахме с истинско удоволствие.

— Е, приятели — каза Гуд. — Щом стигнахме в тази страна, можем да си позволим малко по-голяма почивка и да закусим както трябва. Има ли някой да възрази нещо?

— Не — отвърна генуезецът. — С удоволствие бих изгълтал един къс печено, вярвайте ми.

— Тогава на работа!

Спуснахме се да събираме сухи клони и запалихме чудесен огън. После набодохме къс от антилопата на един прът, както правят кафрите, и го поставихме да се пече на огъня.

Сигурно кафрите не са най-добрите готвачи на света, но знаят много добре да се нагаждат според обстоятелствата и да си готвят ястия както сред пустинята, така и на връх планината, без да се нуждаят нито от шиш, нито от тенджери.

И тази втора закуска мина сладко, но — ще повярвате ли — намерихме я по-лоша от първата. Ето какво може да направи гладът.

Като задоволихме по този начин протестите на стомасите, сметнахме, че имаме право и да се наспим. Аз дадох пример, като се изтегнах удобно под гъстата сянка на един кичест ниан.

Трябва да съм спал няколко часа вече, когато се събудих и видях, че господин Фалконе и Умбопа хъркаха дълбоко. Само Гуд го нямаше при нас.

Погледнах наоколо и го съгледах на брега на рекичката, твърде зает. Беше съблякъл дрехите си, изпрал ги грижливо като европейска домакиня, после ги проснал по клоните на дърветата да съхнат. Сега преглеждаше ботушите си. Бедните ботуши! На какво приличаха след толкова дълъг път! Гуд ги намаза с антилопена мас и отново ги обу.

После извади от джоба си малък пътнически бръснач, позаглади го по намазаната кожа на ботушите, приклекна до едно дърво и започна да се бръсне.

Работата беше доста трудна, ако се съди по непрекъснатите гримаси и гърчения, които правеше. Въпреки това той продължаваше смело трудното начинание.

Беше се вече обръснал наполовина, когато извика:

— Проклета страна! Не може човек да се нагласи както трябва.

Скочих изведнъж и видях на няколко крачки от него група въоръжени негри, които никак не вдъхваха доверие.

— На оръжие! — извиках на другарите си. Генуезецът и Умбопа, които спяха до мен, не чакаха да повтарям.

Спуснаха се към оръжията си и решително ги насочиха към туземците, готови за действие.

Негрите бяха едри и здрави, препасани само с прости поли. Вниманието ни биде привлечено главно от оръжията им. Те се състояха от остри копия и грамадни ножове, които носеха на поясите си.