Емилио Салгари - Синът на червения корсар

— Домът ми винаги е отворен за вас — губернаторът-подаде ръка на мнимия граф.

Барейо стисна сърдечно ръката, поклони се няколко пъти и напусна стаята. В коридора го чакаше домакинът на стопанина на дома.

— Конете и оръжията са готови, господин графе — каза той.

— Маркизът е много любезен — отвърна Барейо.

— Ще бъдете ли така добър да извикате моите хора?

— Слезте долу, господин графе — рече домакинът.

— Конете са пред входа на замъка.

Барейо бавно заслиза по стълбата. Навън наистина стояха три коня. Веднага щом ги видя, гасконецът самодоволно потри длани:

— Маркиз Монтелимар притежава чудесни коне. Когато взема стоте хиляди дублона, ще го помоля да ми продаде няколко от тях.

Появиха се Мендоса и фламандецът. Предвождаше ги водачът на стражата, който изглеждаше съкрушен от грешката, която беше направил. — На конете!

— викна гасконецът и скочи на седлото на единия от конете.

След това се обърна към войника строго:

— Друг път бъдете малко по-внимателен! Карамба!

— Моля за извинение, господин графе — отвърна пребледнелият воин.

— Вземете това — гасконецът му подхвърли няколко пиастра. — Напред!

Барейо, който все още изпитваше страх, че пивничарят може да изникне отнякъде, препусна бързо през града, премина през подвижния мост и ускори още повече хода на конете си.

— И този път нямаха време да приготвят въжето, с което искаха да ме обесят — рече си той по някое време.

Тримата конници галопираха повече от час по пътя, който водеше към брега на Тихия океан. Те се обръщаха често назад да видят дали не ги преследват. Когато стигнаха гората, която се простираше чак до река Шагър, намалиха темпото.

— Сега вече бихме могли да дадем малко почивка на конете — рече гасконецът.

— Страхувате ли се от преследване, Барейо? — попита Мендоса.

— Сигурен съм, че онзи проклет пивничар вече е разказал всичко на губернатора и че по нас е изпратена почетна рота, която да ни хване яката за врата и да ни отведе право в Пуебло Виейо.

— Ти великолепно разигра ролята си — рече Мендоса. — Вече се виждах да се люлея на един дебел клон с вратовръзка от коноп върху шията.

— А вместо това получихме коне и оръжие.

— Които ние, естествено, няма да върнем на господин губернатора — счете за нужно да отбележи фламандецът.

— Честните хора са рядкост в Америка — каза Барейо дълбокомислено, — благодарността е приказка. Негово превъзходителство сигурно ще възнагради нашата честност с бесилка, а аз отдавна питая чувство на неприязън към подобни неща.

Тримата авантюристи се заизкачваха по един хълм, обрасъл тук-таме с палми. Зад него течеше Шагър, единствената река, която се влива в панамския провлак. Не бяха далече от билото, когато изведнъж спряха и загрижено се загледаха един-друг.

— Дали този шум идва откъм реката? — Гасконецът се ослушваше внимателно.

— Струва ми се, че това са галопиращи коне! — отвърна Мендоса.

— Може би те вече са открили следите ни — изрази предположение Барейо. — Да се качим на билото и да огледаме както трябва!

Като сториха предложеното от Барейо, гасконецът каза:

— Виждам само реката…

— А какво ще речеш за това? — попита баскът, като бързо наведе глава.

Чуха изстрел и над главите им свирна куршум.

Вече съвсем ясно виждаха половината дузина конници на края на палмовата горичка. Конете ускориха ход.

След още половин час гасконецът нададе гневен вик.

— Какво има, Барейо? — попита уплашен Мендоса. — Пътят е преграден! — отвърна гасконецът.

— Не е възможно! Та ние преди няколко дена минахме през същите тези места!

Бяха стигнали до завой и пред очите им се издигаше гигантска скала, която задръстваше пътя изцяло. — Загубени сме! — въздъхна фламандецът.

— Още не! — рече гасконецът. — Трябва да слезем от конете и да ги използваме като прикритие. Бързо! Испанците идват!

Тримата мъже взеха пушките и пистолетите си, скочиха от седлата и накараха конете да легнат на края на една пукнатина. Шестимата войници пристигнаха в галоп с голи саби в ръцете. Като съзряха трите коня, легнали на земята, те спряха, втъкнаха сабите в ножниците и взеха пушките от седлата си. Водачът им продължи напред сам, за да види къде са се скрили тримата авантюристи. Той съзря блесналата цев на пушка над гърба на един от конете.

— Заловени сте! — извика той. — Предайте се!

— Граф Алкала никога не се предава — отвърна гасконецът. — Но ние бихме могли да разберем, без да хабим напразно барута и оловото Си.