Емилио Салгари - Синът на червения корсар

— Какво значи това?

— Това значи, че можем да уредим цялата работа с помощта на няколко дублона.

— Истинските войници не се продават! — извика сърдито водачът. — Освен това, ако, ви заловим, губернаторът ще ни плати значително повече.

— Тогава ще ти предложа нещо друго. Какво ще кажеш за един двубой?

— Трябва да съм побъркан.

— Предложението ми е много изгодно. Ако падна аз, тогава двамата ми приятели ще се предадат. Но ако аз имам щастие, ще ни оставите спокойно да продължим пътя си.

Войникът, на когото разговорът изглежда омръзна, вдигна рамене и отиде при хората си.

— Мендоса — рече гасконецът, — аз не съм лош стрелец. Вярвам, че и фламандецът няма да похаби напразно оловото си. Но най-много се надявам на теб. Стреляй пръв!

Войниците отново бяха възседнали конете си. Мендоса се прицели в коня на водача. Той натисна спусъка почти без да съзнава това. Конят се строполи заедно с водача си. Това не смути особено петимата войници. Те наново нападнаха. Отекнаха едновременно два изстрела и още два коня паднаха на земята. Останалите трима сметнаха, че ще е по-разумно да обърнат конете. Те изчезнаха зад една скала, но оттам подновиха огъня. Не бяха лоши стрелци, тъй като още на третия изстрел конят на фламандеца скочи и се търкулна мъртъв.

— О, Господи, какво нещастие! — рече баскът. — Това животно струваше най-малко двеста пиастра. Но почакайте малко, аз ей сега ще им покажа на какво е способен един корсар! Ще сваля най-малко един кон, заедно с водача му!

Той гръмна и както беше предсказал, конят и конникът, който беше зад него, се строполиха на земята.

— Мендоса — каза гасконецът. — Ти си чудесен стрелец. Имаш ли още муниции?

— Само за три изстрела. Негово превъзходителство е много стиснат човек.

— Може би той е допуснал, че ще стреляме именно срещу неговите собствени войници — рече гасконецът, широко ухилен.

Разнесе се внезапен залп и конят на гасконеца беше улучен.

Испанците стреляха почти непрестанно иззад скалата. Тримата приятели оказваха храбра и самоотвержена съпротива, но скоро останаха без муниции. Те тъкмо се чудеха какво да правят, когато испанците предприеха ново нападение. Когато приближиха на по-малко от двадесет метра, въздухът загъмжа от остри изсвирвания.

— Стрели! — извика гасконецът. — Испанци пред нас и индианци отдире ни!

Наистина, след няколко секунди на хребета на хълма се появиха седем-осем индианци.

— Какво да правим, Барейо? — попита за кой ли път Мендоса.

— Трябва да нападнем испанците. В момента те са по-опасни за нас.

Тримата авантюристи се спуснаха напред, изпразниха пистолетите си и извадиха шпагите. Испанците бяха загубили още един от хората си, прободен от стрелите на индианците. Друг, прострелян в гърдите, се гърчеше в страшна агония на земята. Останалите живи войници удариха на бяг.

— Дано не ги видим повече! — рече гасконецът, скрит зад скалата от стрелите на индианците.

— Но индианците са още тук! — отбеляза фламандецът.

— Индианците никак не ме тревожат — рече гасконецът. — Страхувам се от испанците. Имам предчувствието, че те ще се върнат с подкрепление.

— Това няма да представлява приятна гледка — изръмжа Мендоса, като се почеса по тила. — Трябва да предприемем нещо. Мислиш ли, че тази скала е непроходима?

— Не съм я претърсвал подробно — рече гасконецът. — Може да се направи един опит, за проба пари не искат.

— Винаги съм твърдял, че щастието е на страната на авантюристите — извика тържествено гасконецът. — Скоро ще се озовем в тила на господа индианците.

Барейо се наведе и пропълзя под скалата. Останалите двама го последваха. След няколко минути бяха на хребета.

— Ето, там долу е Шагър — каза гасконецът. — Да нападнем ли индианците, или да офейкаме додето не е късно?

— По-добре да нападнем — отвърна Мендоса. — След като забележат нашето бягство, те ще тръгнат да ни преследват. Индианецът се слави с невероятно упорство.

— Добре. Ще се опитаме да ги изненадаме — рече Барейо.

Индианците все още продължаваха да стрелят в долината, когато те се озоваха зад гърба им.

— Чудесна възможност, за да покажем своята ловкост — рече Барейо на Мендоса.

— Какво искаш да кажеш? — попита мендоса.

— Носим ли винаги със себе си навайята 1 1 Навайя — вид нож, удобен за хвърляне. — Бел. прев. ?

— Тогава покажи каквото можеш! Един добър удар с нож отдалече прекрасно ще изненада врага.

Индианците по всяка вероятност смятаха, че белите все още се намираха в своето скривалище. Баскът пропълзя безшумно напред. В ръката си стискаше опасната навайя. Гасконецът и фламандецът го следваха неотлъчно. Зад стеблото на една палма баскът се спря. Чу се тихо свистене, нещо блесна във въздуха.