Емилио Салгари - Синът на червения корсар

— Стреляйте! — извика буканерът.

Последва залп. Бегълците използваха объркването на нападателите и след няколко минути се озоваха на брега на блатата.

— Стойте! — извика буканерът. — Задръжте испанците, докато намеря пътека!

Като видяха, че преследваните от тях хора спират и бързо пълнят пушките си, войниците също спряха.

Буканерът търсеше брод в блатата. Той се страхуваше от подвижните пясъци и опитваше с дълъг тръстиков прът дъното.

— Е? — попита графът, като видя, че буканерът се бе върнал.

— Намерих проход — отвърна буканерът. — Тръгвайте след мен!

Тримата мъже отново напълниха оръжията си и последваха буканера.

— Във водата, господа — каза той. — Но вървете внимателно, от двете ви страни има подвижни пясъци. Попадне ли някой в тях, загубен е…

Водата достигаше до поясите им, но всички следваха непоколебимо водача си. След като изминаха около половин километър, пред очите им се показа малък остров, покрит с гъста растителност.

— Това е чудесно скривалище! — рече буканерът. — Изглежда испанците вече нямат кой знае колко голямо желание да ни преследват. Сигурно ще чакат да се разсъмне.

— Не мислите ли, че ще се опитат да ни нападнат отново?

— Няма да се осмелят да направят това, тъй като нямат кучета.

Започна да се смрачава. Буканерът и графът направиха оглед на другия бряг на острова. Искаха да потърсят път, по който да се измъкнат незабелязано.

— Сигурен ли сте, че корабът ви ще ви чака при нос Тибурон? — попита буканерът.

— Без моя заповед той няма да отплава — отвърна графът.

— Тогава ще отидем в имението на маркизата. Без нейната помощ едва ли ще успеете да напуснете Санто Доминго. Тримата прочути пирати не са забравени и испанците са изпаднали в пълен ужас, когато са научили, че има и четвърти пират.

— Аз не съм преплувал Атлантика, за да продължа делото на моя баща и братята му — рече графът.

Буканерът се обърна и остро погледна сина на Червения корсар.

— Тогава — никакво отмъщение? — попита той.

— То ще бъде по-късно — сериозно отвърна графът.

Той се бе опрял и наблюдаваше блатото пред себе си.

— Трябва ли да преминем през блатото? — попита графът.

— Да, господин графе — отвърна буканерът. — Да се върнем, не можем. Убеден съм, че испанците ще повикат подкрепления, въоръжени с пушки.

Буканерът опипа дъното с пръта и измина тридесетина крачки във водата.

— Имаме късмет — каза той, когато се върна. — Дъното е съвсем сигурно, няма подвижни пясъци. Нека помислим за вечерята си.

След някоя и друга минута убиха няколко катерички. Гасконецът и Мендоса през това време стъкнаха огъня. Печеното бе вкусно и те се нахраниха с голям апетит. Испанците също така бяха запалили огън и като че ли не се интересуваха никак от бегълците.

— Чакат подкрепления — рече буканерът. — За наша радост, доста дни трябва да минат, докато дойдат на помощ. Ние, естествено, няма да дочакаме подкрепленията…

Той отвори кожената чантичка, която носеше на пояса си, извади огромна пура и я подаде на графа.

— Тази пура ще убие скуката ви донякъде — каза той. — Това е истински кубински тютюн. Получих го от пиратите в Тортуга. По-добър от него няма в целия свят.

Графът протегна ръката си да вземе пурата, но се чу изстрел и куршумът изсвири във въздуха. Мендоса скочи веднага и грабна пушката.

— Господин графе — каза той, — подкрепленията на испанците все пак са пристигнали.

Нов патрул, отчасти въоръжен с пушки и предвождан от кучета, се бе присъединил към другите два.

— Дали ще нападнат? — информира се графът.

— Сигурно засега не — отвърна буканерът. — Те първо трябва да открият здравото дъно, по което дойдохме.

Стрелбата беше престанала, тъй като неприятелят се бе убедил в нейната безполезност. Водачите на патрулите се събраха на съвещание. Някои от войниците започнаха да опипват дъното с дълги прътове.

Кучетата тичаха насамнатам и лаеха гневно. Изведнъж няколко войници изсвириха пронизително с пръсти и кучетата веднага се втурнаха във водата. Те заплуваха към малкия остров, където се криеха бегълците.

Бяха на по-малко от петдесет метра от острова, когато сред тях изведнъж се забеляза силно вълнение. Водата завря.

— Какво става там? — попита графът.

— Много просто — отвърна Барейо. — Крокодилите ни спестяват барута.

Отвратителна глава със страшни челюсти се появи над водата и притегли към себе си едно от кучетата. Останалите заплуваха с всички сили към спасителния бряг, преследвани от десетки крокодили.