Емилио Салгари - Ловци на бисери

В съседната стая Дурга го чакаше с четирима индуси, въоръжени до зъби.

— Какво ще заповядаш, господарю? — попита той.

— Постави стража на всички врати. Мизора не трябва да излиза от своите стаи, но не искам да се отнасят с нея като с пленница, а да й се отдава подобаващата на сестрата на един махараджа почит.

— Кога ще отплаваме за Яфнапатам?

— Привечер, Дурга. Ще избереш измежду най-храбрите тридесет души и ще вземеш още оръдия на „Бангалор“. Какво прави принцът на Манаар?

— Спи, господарю.

— Да не се изпуска от очи нито за секунда до нашето завръщане. Той може да стане опасен.

Амали прекоси няколко стаи, слезе по една мраморна стълба, излезе от замъка и седна на скалата.

Не се виждаше никакъв кораб. В далечината се забелязваха няколко малки черни точки. Това бяха гемиите на ловците на бисери, които отиваха към рифовете на Манаар.

Амали ги проследи известно време с учуден поглед, после изведнъж се обърна и погледна към прозорците на замъка си.

На една веранда над балюстрадата от розов мрамор забеляза една глава.

Амали трепна, като я видя.

— Мизора! — прошепна той.

Погледите, им се срещнаха. В очите на младото момиче нямаше омраза. Напротив, в тях се четеше тиха, нежна тъга.

Гордият воин и младата принцеса останаха за миг неподвижни, впили поглед един в друг. После тя махна с ръка за сбогом и бавно се обърна.

Амали дори не помръдна. Той продължаваше да гледа към верандата, въпреки че младото момиче вече не беше там. От вцепененото му състояние го изтръгна гласът на Дурга:

— Господарю, ако ще заминаваме тази вечер, трябва да хапнеш малко. После няма да имаш време за това. Имам чувството, че спиш прав като слоновете.

— Учудено ли гледах?

— Да, и втренчено, там — горе — отговори усмихнат Дурга. — Там, горе, където две очи гледаха насам… Две истински звезди, господарю…

— Мълчи, Дурга. Знаеш, че между мен и това момиче стоят невинни жертви.

— И стои един принц, който може би ще стане опасен съперник… Но, да вървим. Мисля, че постъпваш неблагоразумно, като навлизаш в земите на махараджата. Това ще ти струва скъпо.

— Ще отида при него с изправена глава и заплашителни думи — отговори Амали с решителен глас. — Той няма да посмее да ме докосне, защото залог за моя живот е животът на Мизора.

— Сигурен ли си, че той обича сестра си?

— Казаха ми, че изпитвал към нея безкрайна обич. За да я види отново, той без колебание ще се съгласи да ми отстъпи малкия Мадури. Щом доведем детето тук, ще видиш на какво е способен Амали.

— Всички ловци на бисери са изцяло на твое разположение. Щом чуят твоята заповед, те ще грабнат оръжието си и ще завземат земите на неприятеля ти. И ако поискаш, махараджата от Яфнапатам няма повече да царува.

— Може би, но по този начин ще загубя малкия Мадури, който трябва да царува, за да продължи царуването на нашата династия след двувековно прекъсване. Освен това ти знаеш колко много обичам моя племенник.

— Иди да си починеш, господарю. Остави на мен да приготвя всичко.

— Погрижи се да предупредят ловците на бисери за въоръженото нападение, което ще предприема. Нека бъдат готови за защита на острова, ако го нападнат в наше отсъствие.

— Вече изпратих Апати, за да наблюдава англичаните. Сигурно са побеснели от гняв и ще подкрепят махараджата.

— Няма да поемат този риск. Те знаят, че по-голямата част от жителите на остров Цейлон са с мен, и може да се разбунтуват против тях. Дурга, разчитам на теб.

Амали погледна отново към верандата и пак трепна. Зад пъстрата завеса забеляза една сянка. Сърцето му подсказваше, че това е сянката на Мизора.

Той се върна в замъка си. В трапезарията, където беше иззидана една мраморна чешма, го чакаше наредена маса. След като се нахрани, той се оттегли в спалнята си, за да си почине.

Когато отвори очи, слънцето клонеше към залез. Амали попита притеклия се на неговото повикване слуга, определен за Мизора.

— Тя си почива, господарю — съобщи прислужникът.

— Готов ли е „Бангалор“?

— Целият екипаж е вече на борда.

Амали облече една нова роба от бяла коприна, обшита със злато, препаса я с блестящ пояс, сложи на главата си тюрбан, осеян с бисери, и се качи по стълбата на етажа, предназначен за пленницата.

Пред вратата стояха двама индуси, въоръжени с пушки. Амали взе едно чукче и удари два пъти специалния инструмент за сигнали. Из целия замък се разнесе мелодичен звук. Това означаваше, че той ще я посети.