Тимъти Зан - Последната заповед

— Не са глупости — предупреди го Карде, включи отново външните светлини и хвърли поглед през илюминатора. С предупредителното премигване на светлините и насочилия към него оръжие Фериер тълпата отвън би трябвало да е разбрала какво става. Поне така се надяваше. В противен случай изненадващото излитане на „Волният Карде“ вероятно щеше да предизвика ожесточена престрелка.

— Не се и съмнявам — изръмжа Фериер и се отпусна на креслото на втория пилот. — Успокой се, не е нужно да се правиш на герой. Много ми се иска да ти измъкна „Волният Карде“, но никога не бих и допуснал да управлявам такъв кораб с половин екипаж. Не, ти трябва само да ме закараш на моя кораб. След това ние ще изчезнем и ще се скрием някъде, докато цялата работа не поотшуми — той отново погледна екраните и кимна: — Добре. Да потегляме.

Карде стисна наум палци, включи агравитаторите и насочи кораба навън, очаквайки буря от лазерни изстрели от тълпата телохранители и помощници отвън. Внимателно промуши кораба през назъбения отвор в стената, но никой не стреля.

— Всички изчезнаха — каза разговорливо Фериер. — Сигурно тичат към корабите си, за да се спуснат след нас.

— Май това не те тревожи много.

— Вярно — отговори крадецът. — Ще стигнем до моя кораб, преди да ни настигнат. Ще се справиш, нали?

Карде се извърна и изгледа насочения към него бластер.

— Ще гледам да успея.

И наистина успя. Когато „Волният Карде“ кацна на чакъла до преустроения корелиански боен кораб, другите кораби едва започваха да се показват откъм арката, която водеше към централната част на крепостта на няколко минути път от тях.

— Знаех си, че ще се справиш — поздрави го подигравателно Фериер, изправи се и включи интеркома. — Дух? Затвори ги вътре и ме чакай на люка. Изчезваме от тук — не последва никакъв отговор. — Дух? Чуваш ли ме?

— Известно време няма да чува нищо — изръмжа Клингън от интеркома. — Ако си го искаш, ще трябва да си го изнесеш на гръб.

Фериер злобно изключи интеркома.

— Глупак. Изобщо не трябваше да поверявам работата на този безмозъчен дух. По-добре веднага да ви бях изтребил.

— Аха — кимна Карде към двора и приближаващите се помощници и телохранители. — Но ми се струва, че сега нямаш достатъчно време да поправиш грешката си.

— Значи просто ще поотложим нещата — изстреля в отговор Фериер. — Но пък с теб мога да се заема незабавно.

— Ако си готов да умреш с мен — отвърна Карде и се извъртя леко, за да покаже, че държи с лявата ръка един от превключвателите на панела за светлините. — Както вече казах, предпочитам да унищожа кораба, но не и да ти позволя да го вземеш.

За миг му се стори, че Фериер е готов да рискува. След това с очевидна неохота крадецът на кораби отмести настрани бластера и стреля два пъти в контролното табло на оръжейните системи.

— Пак ще се видим, Карде — каза заплашително той.

Отдръпна се към вратата на мостика, тя се отвори, той се огледа бързо и се измъкна навън. Карде си пое дълбоко дъх. Пусна бутона за включване на светлините за приземяване и се изправи. Петнайсет секунди по-късно видя през илюминатора как Фериер тича сам към кораба си. Пресегна се внимателно покрай димящите дупки в контролното табло и включи интеркома.

— Говори Карде. Вече можете да отворите вратата, Фериер изчезна. Имате ли нужда от лекар или помощ за затворника?

— Не — увери го Гилеспи. — Деволите може да са ненадминати в промъкването, но изобщо не стават за надзиратели. Значи Фериер го изостави, така ли?

— Очаквал ли си друго? — отговори Карде. Корабът на Фериер се издигна на агравитаторите си и се насочи на запад. — Излетя. Предупреди всички да не напускат кораба, със сигурност е намислил нещо, за да обезкуражи преследвачите си.

Едва бе изрекъл това, когато излетелият кораб изхвърли във въздуха голяма метална кутия. Блесна светкавица и изведнъж над тях се разгъна метална мрежа, която се разпростря по двора и бавно падна. Там, където се докосваше до кацналите кораби, просветваха искри.

— Конърска мрежа — обади се зад него Дравис. — Любим номер на крадците на кораби.

Карде се обърна. Дравис, Парта и Мазик стояха на прага и наблюдаваха през илюминатора отлитащия кораб.

— Имаме доста хора навън — напомни им той. — Бързо ще я махнат.

— Неее трябвааа дааа му позволиим дааа избягааа — настоя Парта и направи ходински презрителен жест към заминаващия кораб.

— Няма — увери я Карде. Корабът летеше ниско над равнината, извън обхвата на оръдията на хванатите в мрежата кораби. — „Небесен път“ и „Звезден лед“ са в готовност на юг и на север от тук — той се обърна към Мазик и вдигна вежди: — Но при създалите се обстоятелства ми се струва, че честта трябва да се падне на Мазик.