Тимъти Зан - Последната заповед

— Извъртай го, както си искаш — изръмжа Фериер и посочи електронния бележник на масата до Мазик. — Но чипът не казва, че аз съм наел Коск и войниците му. В него пише, че ти си го направил. Струва ми се, че слушахме достатъчно…

— Чакай малко — прекъсна го Мазик. — Откъде знаеш какво пише в чипа?

— Ти ни каза — отвърна Фериер. — Нали обясни, че вътре е другата половина от…

— Но не съм споменал името на лейтенанта.

В каюткомпанията се възцари зловеща тишина. Фериер пребледня.

— Сигурно си го казал.

— Не — отсече студено Мазик. — Не съм.

— Никой не го е казвал — изръмжа Клингън.

Фериер го изгледа намръщено.

— Това е истинска лудост — изръмжа той, възвърнал донякъде смелостта си. — Всички доказателства сочат Карде и вие ще го пуснете само защото аз съм чул отнякъде името на Коск? Може би някой от щурмоваците на Троган го е извикал по време на схватката, откъде да знам?

— Е, тогава ще ти задам един по-лесен въпрос — каза Карде. — Кажи ни откъде научи за тази среща. Аз не съм ти пращал покана.

Мазик го стрелна с поглед.

— Не си ли?

Карде поклати глава.

— След като чух за ролята му в търсенето на флотата „Катана“, изобщо му нямам доверие. Той нямаше да бъде и на Троган, ако Гилеспи не бе отправил отворена покана до всички.

— Е, Фериер? — подсказа Дравис. — Да не би някой от нас да ти е казал?

В ъгълчетата на очите на Фериер се появиха бръчки.

— Прехванах съобщението до Мазик — измърмори той. — Разшифровах го и реших, че и аз трябва да съм тук.

— Доста бързо си се справил с разшифроването — подхвърли Гилеспи. — Използвахме добри кодове. Надявам се, че си запазил копие от кодираното съобщение?

Фериер се изправи и извика:

— Няма да седя тук да ви слушам. Карде е виновен, не аз.

— Сядай, Фериер — каза меко Мазик. Бластерът му вече не сочеше към Карде.

— Но той е предателят — настоя Фериер. Протегна дясната си ръка и посочи обвинително Карде: — Той направи…

— Внимавай! — извика Гилеспи.

Беше късно. Фериер бе размахал дясната ръка, за да привлече вниманието им, а с лявата бръкна в колана и извади термичен детонатор.

— Ръцете на масата! — изръмжа той. — Свали бластера, Мазик.

Мазик бавно остави оръжието на масата.

— Не можеш да се измъкнеш от тук, Фериер — тихо каза той. — Ще попаднеш между Шада и хората ми отвън.

— Те изобщо няма да стрелят по мен — отвърна Фериер и прибра бластера му. — Дух! Ела тук.

Вратата на каюткомпанията се отвори и една тъмна сянка безшумно се вмъкна вътре. Тъмна сянка с червени очи и едва забележими дълги бели зъби.

Клингън изръмжа засукана цехетбрианска ругатня.

— Значи Карде е прав. Ти си ни предал на Империята.

Фериер не му обърна внимание.

— Дръж ги под око — заповяда той на сянката, подаде й бластера на Мазик и извади своя. — Карде, води ме на мостика.

Карде не помръдна.

— А ако откажа?

— Ще те убия и сам ще вдигна кораба — отвърна рязко Фериер. — И вероятно точно това и ще направя. Траун добре ще плати за всички вас.

— Силни аргументи — измърмори Карде и се изправи. — Насам, моля.

Стигнаха до мостика без проблеми.

— Ти ще управляваш — заповяда Фериер, махна към руля с бластера и набързо огледа екраните. — Добре. Както предполагах, си готов за полет.

— Къде отиваме? — попита Карде и седна на щурманското място. През илюминатора се виждаха някои от хората му, обградили горилите на Мазик. Дори и не подозираха, че той е на мостика.

— Навън и нагоре — Фериер махна с бластера си към срутените стени на крепостта. — За начало ще се измъкнем от тук.

— Аха — Карде включи с дясната ръка системите за предстартова проверка и небрежно спусна лявата към коляното си. Точно над коляното, от долната страна на таблото беше вграден панелът за външните светлини на кораба. — И после какво?

— Ти какво мислиш? — отвърна Фериер, приближи се до предавателя и го огледа. — Махаме се от тук. На кои кораби предавателите са настроени на подслушване?

— На „Звезден лед“ и „Небесен път“ — отвърна Карде и три пъти включи и изключи външните светлини на кораба. Отвън започнаха да се извръщат изненадани физиономии. — Надявам се, че не възнамеряваш да отидеш много надалеч.

Фериер се ухили:

— Да не би да се страхуваш, че ще открадна скъпоценния ти кораб?

— Няма да го откраднеш — отговори Карде и прикова поглед в него. — Защото първо ще го унищожа.

Крадецът на кораби изсумтя.

— Не дрънкай глупости — презрително изсумтя той и вдигна оръжието, за да подсили думите си.