Тимъти Зан - Последната заповед

— Да прехвърли подозрението върху друг — презрително изсумтя Фериер. — Опитва се да ни накараме да мислим, че някой от нас е донесъл онзи чип.

— Какъв чип? — изсумтя Гилеспи. — Още не сме намерили нищо.

— Напротив, намерихме — обади се Елор.

Карде се обърна към него. Плоското лице на Елор беше сковано в безизразна маска. Той подаде електронния бележник на Мазик. Всички се вторачиха в него. Мазик прегледа текста и лицето му също се смрачи.

— Е, това е — каза той меко и остави бележника на масата. — Струва ми се, че няма какво повече да кажа.

— Чакай малко — възрази Гилеспи. — Има още много какво да се каже. Карде е прав за нарушителя — аз бях с него горе, когато му се обадиха по предавателя.

Мазик сви рамене.

— Добре, приемам го. И какво стана, Карде? Открихте ли нещо?

Карде поклати глава, опитвайки се да не поглежда към бластера на Мазик.

— Не, за съжаление. Чин твърди, че видял движение близо до кораба, но не можахме да открием нищо.

— Отвън не забелязах много места, където би могъл да се скрие някой — каза Мазик.

— Човек не — съгласи се Карде. — Но пък тогава не се сетихме да претърсим сенките покрай стените и вратите.

— Искаш да кажеш, че е бил моят дух, така ли? — намеси се Фериер. — Съвсем в твоя стил, Карде. Подхвърлиш няколко намека и се опитваш да замъглиш въпроса. Е, този път няма да мине.

Карде го изгледа изненадано. В очите му гореше войнствен пламък, на лицето му се беше изписало агресивно изражение. Изведнъж разбра, че греши за заговора. Фериер и Мазик не работеха заедно, вероятно Траун се опитваше да го унищожи само чрез крадеца на кораби. Значи Мазик наистина вярваше, че Карде е предател. А това означаваше, че може би все още има шанс да го убеди в обратното.

— В такъв случай нека да те питам нещо — обърна се той към Мазик. — Нима щях да бъда толкова безгрижен, че да оставя доказателство за предателството ми тук, където всеки би могъл да го намери?

— Ти не си знаел, че ние ще го потърсим — отвърна Фериер, преди Мазик да отвори уста.

Карде вдигна вежди.

— Значи станахме „ние“, така ли, Фериер? И ти ли помагаш на Мазик?

— Той е прав, Карде. Престани да замазваш нещата — обади се Мазик. — Да не мислиш, че Траун ще положи толкова усилия, за да те унищожи? Можеше да го направи на Троган.

— На Троган той не можеше дори да ме докосне — поклати глава Карде. — Нали всички щяхте да го видите? Не би рискувал да настрои срещу себе си цялата общност на контрабандистите. Не, така е много по-добре за него. Той ще ме унищожи, ще отстрани предупрежденията ми срещу него и ще запази доброто ви отношение и вярната ви служба.

Клингън поклати косматата си глава:

— Не, Траун не е като Вейдър. Той никога няма да хвърли войниците си в предварително обречено нападение.

— Така е — кимна Карде. — И аз не мисля че атаката на Троган е станала по негова заповед. Някой друг е планирал нападението, а сега Траун просто се опитва да извлече максимална полза от създалата се ситуация.

— И сигурно ще се опиташ да припишеш нещата на мен — изръмжа Фериер.

— Не съм обвинил никого, Фериер — спокойно изрече Карде. — Някой би казал, че имаш гузна съвест.

— Ето, отново се опитваш да замъглиш нещата — извика Фериер, погледна към събралите се около масата контрабандисти и отново се обърна към Карде: — На практика ти обвини духа ми, че е пъхнал чипа тук.

— Ти го каза, не аз — отвърна Карде, наблюдавайки го внимателно. Бързото съобразяване очевидно не беше най-силната страна на Фериер и напрежението му започваше да личи. Ако успееше да го притисне още малко… — Но щом го спомена тъй или иначе, къде е деволът ти?

— На кораба ми — отвърна веднага Фериер. — В каюткомпанията с всички останали. Там е, откак кацнахме.

— Защо?

Фериер го зяпна изненадан.

— Как така защо? Защото е част от екипажа.

— Имах предвид защо не е отвън пред „Волният Карде“ заедно с останалите телохранители.

— Кой казва, че е телохранител?

Карде сви рамене.

— Така реших. Все пак на Троган се държеше като телохранител.

— Прав си — обади се замислен Гилеспи. — Седеше точно до стената. Готов веднага да се хвърли срещу имперските войници, щом се появиха.

— Сякаш знаеше, че ще дойдат — съгласи се Карде.

Лицето на Фериер потъмня:

— Карде…

— Достатъчно — прекъсна го Мазик. — Карде, това не е доказателство. Какво печели Фериер от такова нападение?

— Възможност да изпъкне, помагайки ни в схватката — предположи Карде. — Сигурно се е надявал, че това ще приспи подозренията ни за връзката му с Империята.