Тимъти Зан - Последната заповед

Наоколо бяха хората на Мазик, докато три етажа надолу неговите собствени охраняваха базата и кораба от нещо, което отдавна беше изчезнало. А гостите очакваха отговора му.

— „Волният Карде“ е долу. Заповядайте след мен.

Цялата група слезе в балната зала. Данкин и Торв седяха и разговаряха пред стълбичката на кораба.

— Здравейте, капитане — поздрави леко изненадан Данкин. — С какво можем да помогнем?

— Няма нужда от помощ — отвърна Карде. — Решихме да проведем срещата на борда.

— На борда ли? — повтори Данкин и огледа внимателно цялата група. Очевидно гледката изобщо не му допадна. Това беше леснообяснимо — сред главатарите на контрабандистите, помощниците и телохранителите им горилите на Мазик изпъкваха като светлини на космодрум в тъмна нощ. — Съжалявам, не бях предупреден — добави той и нехайно пъхна палец в колана, на който висеше кобурът.

— Идеята се роди внезапно — обясни Карде.

С крайчеца на окото си зърна как хората му изоставиха задачите си и взеха да се приближават при сигнала на Данкин. Опитваха се да заобиколят гостите.

— Добре тогава — кимна Данкин, леко объркан. — Макар че не сме се подготвили. Все пак знаете как изглежда каюткомпанията…

— Обстановката ни най-малко не ни интересува — прекъсна го Мазик. — Дръпнете се, чака ни работа.

— Разбирам — кимна Данкин. Изглеждаше още по-притеснен, но не отстъпи. — Проблемът е, че в момента вътре се извършва радарна проверка и ако се качат повече хора, ще има изкривяване на показанията.

— Е, и какво от това? — намеси се Фериер. — Ти за какъв се мислиш, та ни спираш?

Данкин не успя да отговори. Лицето на Карде бе облъхнато от аромат на парфюм и в ребрата му се заби дуло на бластер.

— Няма да мине, Карде — изръмжа Мазик. — Кажи им да се дръпнат. Веднага.

Карде внимателно погледна през рамо. Красивата телохранителка на Мазик го гледаше студено и съвсем професионално.

— А ако не го направя?

— Ще почнат гърмежи — отвърна рязко Мазик. — Тук и сега.

В групата се усети леко раздвижване.

— Някой ще ми каже ли какво става тук? — неуверено попита Гилеспи.

— Ще ти кажа вътре в кораба — отговори Мазик, впил поглед в Карде. — Стига всички да сме живи, за да влезем. А това зависи само от домакина ни.

— Няма да предам хората си — каза спокойно Карде. — Щом искате битка…

— Хората ти не ме интересуват — отвърна Мазик. — Нито пък корабът или организацията ти. Това е личен въпрос между теб и мен. И някои други контрабандисти.

— В такъв случай да се разберем отвън — предложи Данкин. — Ще намерим място, ще си изберете оръжие…

— Не говоря за лична вражда — прекъсна го Мазик. — Става дума за предателство.

— За какво?! — възкликна Гилеспи. — Мазик…

— Млъкни, Гилеспи — сряза го Мазик и го изгледа свирепо. — Е, какво ще правим, Карде?

Карде бавно огледа хората около себе си. Нямаше съюзници или приятели, които да застанат твърдо зад него срещу неправдоподобното обвинение, изфабрикувано от Мазик и Фериер. Уважението, дължимите услуги — всичко беше забравено. Щяха да гледат как враговете му го повалят на земята, и след това всеки от тях щеше да отмъкне парченце от организацията, която той с толкова труд бе изградил.

И все пак хората и другите създания тук бяха негови служители. И той отговаряше пред тях.

— В каюткомпанията могат да се поберат само осмина — каза спокойно. — Помощниците, телохранителите и твоите горили трябва да останат отвън. Ще им заповядаш ли да не закачат хората ми?

Мазик го изгледа внимателно и кимна.

— Ако не ги нападнат, няма да направят нищо. Шада, вземи бластера му. След теб, Карде.

Карде извърна глава към Данкин и Торв и кимна. Тд неохотно се дръпнаха от стълоичката и той тръгна нагоре. Последваха го хората, които той се беше надявал да обедини в единен фронт срещу Империята.

Беше се излъгал жестоко в тях.

Настаниха се в каюткомпанията, Мазик бутна Карде в едно от креслата в ъгъла, а останалите се разположиха около масата с лице към него.

— Добре — каза Карде. — Вече сме на кораба. И сега какво?

— Искам да ми дадеш всичките си информационни чипове — заповяда Мазик. — Абсолютно всички. Ще започнем с тези в кабинета ти.

Карде кимна надясно.

— През тази врата надолу по коридора и вдясно.

— Код за достъп?

— Няма. Аз вярвам на хората си.

Устните на Мазик потрепнаха.

— Елор, иди и ги вземи. И донеси няколко електронни бележника.

Дурианецът мълчаливо стана и излезе.