Тимъти Зан - Последната заповед

Трябваше да стигнат дълбочина осем метра, за да я намерят — дълга, плоска, потъмняла от времето тръба, заровена в корените на дървото хахала. В единия й край влизаха стотици жички, а от другия стърчеше антена за пряко предаване. След това се наложи да почакат още един час, докато бъде изготвен предварителният доклад, за да убедят Бремен.

— Техниците твърдят, че никога не са виждали такова нещо — каза началникът на охраната на Лея, Бел Иблис и Мон Мотма, които бяха застанали до изкорененото дърво. — Но очевидно принципът на действие е много прост. Всеки натиск по ствола на дървото, включително трептенето от звуковите вълни, предизвиква химически промени във вътрешния слой на кората.

— И затова се променят цветовете, нали? — попита Мон Мотма.

— Точно така — кимна Бремен и потрепери. — Наистина, сега е ясно, че мигновената смяна на цветовете се дължи на биохимични процеси. Както и да е, свързаните със ствола жички реагират на промените в химичния състав и предават информацията на модула в корените. Модулът я приема във вид на химически реакции, превръща я в компресирани данни и от там — в човешка реч. Някакво друго устройство — вероятно по-дълбоко в корените — събира разговорите и кодира цялата информация за излъчване. И това е всичко.

— Органичен микрофон — кимна Бел Иблис. — Без електроника, така че претърсването на контраразузнаването не може да го засече.

— Цяла система от органични микрофони — поправи го Бремен и погледна многозначително към редиците дървета от двете страни на големия коридор. — Веднага ще ги махнем.

— Великолепен план — измърмори Мон Мотма. — Съвсем в стила на императора. Винаги съм се чудила как получаваше информацията, която използваше срещу нас в Сената — тя поклати глава: — Изглежда, дори и след смъртта си може да се изправи срещу нас.

— Е, поне този му опит се оказа неуспешен — каза Бел Иблис. — Полковник, съберете екип и изкоренете дърветата.

В другия край на опустошената равнина блесна светлина.

— Мазик идва — отбеляза Карде.

Гилеспи обърна гръб на барчето с напитките и плъзна поглед над останките от крепостните стени.

— Вярно, идва някой — съгласи се той, остави чашата и студеното бруалки, от което хапваше, и избърса ръце в туниката. Извади макробинокъл и го вдигна пред очите си. — Наистина е Мазик. Виж ти, води още два кораба.

Карде намръщено погледна приближаващото светло петно.

— Още два кораба ли?

— Погледни — подаде му бинокъла Гилеспи.

Карде вдигна бинокъла. Наистина се приближаваха три кораба: изящна космическа яхта и два по-тесни, зловещи на вид кораба с невиждан силует.

— Води ни гости, така ли? — попита Гилеспи.

— За никакви гости не спомена, когато говори с Авис преди няколко минути — отвърна Карде.

В този момент двата охраняващи кораба се отделиха от яхтата, спуснаха се към равнината и изчезнаха в един от дълбоките каньони.

— Не е зле да провериш.

— Така е — съгласи се Карде, върна макробинокъла и извади предавателя си. — Авис? Успяхте ли да установите самоличността на посетителите ни?

— Разбира се — отвърна помощникът му. — И трите кораба са със сменени имена, но успяхме да ги разпознаем: „Далечна дъга“, „Небесен нокът“ и „Орел“.

Карде се намръщи. Очертанията на корабите не му бяха познати, но имената говореха достатъчно. Личната яхта на Мазик и два от любимите му бойни кораби.

— Благодаря — каза той и изключи предавателя.

— Какво става? — попита Гилеспи.

Карде закачи предавателя на колана си.

— Мазик е — отвърна той.

— Какво е станало с Мазик? — прозвуча неочаквано гласът на Нилс Фериер.

Карде се обърна. Крадецът на кораби стоеше до бара с огромно количество печени ядки от пирки в шепата.

— Пристига.

— Добре — кимна Фериер, подхвърли една ядка в устата си и шумно я схруска. — Доста закъсня. Да се надяваме, че срещата ще започне накрая.

Той излезе, нехайно хрупайки, и кимна на Дравис и Клингън, минавайки край тях.

— Стори ми се, че не го искаш тук — измърмори Гилеспи.

Карде поклати глава:

— Варно е. Но явно други не мислят така.

Гилеспи го погледна изненадано:

— Искаш да кажеш, че го е поканил някой друг ли? Кой?

— Не знам — призна Карде и изпрати с поглед Фериер. Крадецът на кораби свърна към ъгъла, където се беше събрала групата на Елор. — Нямаше как да разпитам, без да изглеждам дребнав, подозрителен и арогантен. Както и да е, вероятно това няма никакво значение. Някой е решил, че и сега трябва да присъстват всички, които бяха на първата ни среща на Троган.