Тимъти Зан - Последната заповед

— Спокойно — прошепна Лея. — На борда нямаше никой.

— Знам — отвърна Уинтър. — Мислех си за един друг кораб, който видях да се разбива така над Ксикуин. Пътнически кораб… — тя си пое дълбоко дъх и Лея усети усилията й да отблъсне ясните си спомени. — Ваше височество, може ли да поговорим, след като приключите тук?

Лея се присегна през внимателно поддържаното безизразно изражение на Уинтър и докосна съзнанието й. Новините със сигурност не бяха добри.

— Идвам веднага — каза тя.

Излязоха от щаба, завиха покрай турболифта и се шмугнаха по сервизния коридор към тайната стая за разшифроване. Новината наистина не беше добра.

— Не може да бъде — поклати глава Лея и отново препрочете анализа на Чен. — Знаем със сигурност, че в двореца има изтичане на информация.

— Проверих го по всички възможни начини — отвърна Чен. — Всеки път излиза същото. Вкарах вътре всички, които са чули и не са чули изпратените от Делта съобщения, после прибавих онези, които са чули или не са чули това, което Делта не е изпратил, и всеки път резултатът е един и същ — абсолютно нищо.

Лея превключи електронния бележник да извърши обработката на данните от началото и замислено наблюдаваше как списъкът с имената минава през всички сита на програмата.

— В такъв случай Делта трябва да е група — каза тя.

— Вече проверих и тази вероятност — махна отчаяно Чен.

— Отново нищо. Излиза, че групата трябва да е най-малко от петнайсет души. Все пак службите ви за сигурност не са чак толкова зле подготвени.

— Значи Делта подбира какво да изпрати. Изпраща само част от нещата, които е чул.

Чен се почеса по бузата.

— Предполагам, че може да е така — каза той неохотно.

— Но не съм сигурен. Някои от съобщенията са направо идиотски. В последното излъчване имаше някакви арконски приказки, как някой си се чудел как да си кръсти новите рибки. Или този тип не е добре, или има странен списък от приоритети.

Вратата се отвори, Лея се обърна — беше Бел Иблис.

— Видях, че си тръгна — каза генералът. — Намерихте ли нещо?

Лея безмълвно му подаде електронния бележник. Бел Иблис прегледа набързо данните и след това ги прочете по-внимателно.

— Интересно — каза той накрая. — Или анализът е погрешен, или паметта на Уинтър най-накрая е започнала да я подвежда. Или пък Делта знае за нас.

— Откъде-накъде? — попита Лея.

— Очевидно е, че вече не предава всичко, което чува — отвърна Бел Иблис. — Явно нещо е събудило подозренията му.

Лея прехвърли в главата си всички разговори.

— Не — каза тя замислено. — Не вярвам. В нито един момент не съм усетила и следа от подозрение или злонамереност.

Бел Иблис сви рамене.

— Другата възможност е да повярваме, че тук има цяло шпионско гнездо. Не, чакай малко — положението не е толкова лошо, колкото изглежда. Ако предположим, че Делта не ни е заподозрял от самото начало, може да използваме данните от първите два дни, за да сведем броя на заподозрените до приемлив брой.

Лея усети присвиване в стомаха.

— Гарм, става въпрос за повече от сто почтени граждани на Новата република. Не можем просто така да обвиним толкова много хора в предателство. Обвиненията на съветник Фейлия срещу адмирал Акбар разклатиха доверието между нас, а това направо ще го унищожи.

— Знам, Лея — отвърна твърдо Бел Иблис. — Но не можем да позволим на Империята да ни подслушва. Предложи ми някакво друго решение и аз ще го приема.

Лея прехапа устни, умът й препускаше.

— А какво ще кажеш за онази забележка, която направи, когато отивахме към щаба? — попита тя. — Ти каза, че Делта може да е записващо устройство.

— Ако е така, трябва да е някъде в големия коридор — обади се Уинтър, преди Бел Иблис да отговори. — Всички разговори, изпратени от Делта, са се водили там.

— Сигурна ли си? — погледна я изненадано Бел Иблис.

— Напълно — кимна Уинтър. — Всички до един.

— Ето това е — извика въодушевено Лея. — Някой е успял да сложи подслушвателно устройство в големия коридор.

— По-спокойно — предупреди я Бел Иблис. — Знам, че звучи добре, но не е толкова лесно. Всяка система от микрофони притежава определени характеристики, които са добре познати и лесно могат да бъдат засечени при претърсване от службите за сигурност.

— Освен ако не се изключва при появата на хората от службите — обади се Чен. — Виждал съм системи, които го правят.

Бел Иблис поклати глава:

— Говориш за устройство с поне малко изкуствен интелект. Всяко нещо, толкова близо до равнището на дроидите, би…