Тимъти Зан - Последната заповед

— Идвам — отвърна Лея. — Уинтър, когато свършиш тук, можеш да ме намериш в щаба.

— Добре, ваше височество.

Лея и Бел Иблис излязоха от стаята и тръгнаха един зад друг по сервизния коридор.

— Открихте ли нещо? — попита през рамо генералът.

— Уинтър още преглежда списъците от вчера — отговори Лея. — Досега сме свели броя до сто и трийсет души.

Бел Иблис кимна:

— Като се има предвид числеността на персонала в двореца, не е малко.

— Може би — тя се поколеба. — Но все пак планът ни ще успее само ако Делта е един човек. Ако са цяла група, по този начин няма как да я установим.

— Така е — съгласи се Бел Иблис. — Но не ми се вярва в двореца да има толкова много предатели. Всъщност дори ми е трудно да повярвам и за един. Винаги съм си мислел, че Делта е някакъв уред за записване. Нещо, което охраната просто не може да намери.

— Наблюдавах ги, докато претърсваха кабинетите. Не виждам как могат да пропуснат нещо.

— За жалост и аз.

Пристигнаха в щаба. Зад командното табло стояха генерал Рийкън и адмирал Дрейсън.

— Принцесо — поздрави я сериозно Рийкън. — Пристигате точно навреме.

Лея вдигна поглед към големия екран. От групата кораби високо в орбита се беше отделил стар транспортен кораб и внимателно се приближаваше към планетата.

— На какво разстояние ще се приближи? — попита тя.

— Ще започнем точно над планетарния щит, съветник — отвърна Дрейсън. — Анализите след битката показаха, че повечето от невидимите астероиди най-вероятно ще заемат ниска орбита.

Лея кимна. И тъй като, ако отвореха щита, именно те щяха да паднат първи, звучеше разумно да започнат от тях.

Транспортният кораб бавно потегли. Движеше се с колебливата неувереност на дистанционно управляван космически съд.

— Достатъчно — заповяда Дрейсън. — Контрола, изключете двигателя и се пригответе по мой сигнал да разтоварите. Готови… Сега!

В първия момент не се случи нищо. Изведнъж от задната част на кораба се изсипа блестящ прах и бавно се разпръсна.

— Продължавайте — каза адмиралът. — „Опустошител“, включи отрицателните йонни лъчи.

— Корабът разтовари всичкия прах, адмирале — докладва един офицер.

— Контрола, изтеглете го назад — заповяда Дрейсън.

— Обаче бавно — измърмори Бел Иблис. — Не бива в праха да останат следи от изгорелите газове.

Дрейсън го изгледа раздразнено, но неохотно добави:

— Изтеглете го бавно и внимателно. Получихме ли вече някакви данни?

— Обработват се, сър — отвърна офицерът на радарите. — Секторът между точка девет, три и девет, осем отразява не всички вълни.

— Добре — кимна адмиралът. — Наблюдавайте го внимателно. „Опустошител“?

— „Опустошител“ е готов, сър — обади се друг офицер.

— Предайте му да открие огън с отрицателните йонни лъчи — заповяда Дрейсън. — С ниско напрежение. Да видим какво ще стане сега.

Лея внимателно наблюдаваше екрана. Йоните от изгорелите газове на двигателя на оттеглящия се транспортен кораб създаваха противоположни електростатични заряди и блестящите прашинки започнаха да се събират. Забеляза как на екрана се появи неясната линия на йонния лъч и проряза облака прах. Лъчът зареди всички частици с един заряд, така че да се отблъскват взаимно, и изведнъж блестящият облак прах започна да расте и се разтвори като цъфнало цвете.

— Прекратете огъня. Да видим дали това ще свърши работа.

Цветето продължи да се разтваря. Лея напрегнато следеше увеличаващия се блестящ облак. Поради огромното пространство нямаше особена вероятност прахът да пресече пътя на някой от обикалящите в орбита астероиди. А дори и да се случеше, на екрана нямаше да се види нищо. Прикриващите полета пропускаха светлината и лъчите на радарите, така че на екрана нямаше да се появи черно петно.

— Облакът започва да се разпада, адмирале — докладва офицерът на радарите. — Коефициент на разпръскване около дванайсет.

— Хванал го е слънчевият вятър — измърмори Бел Иблис.

— Това се очакваше — напомни му Дрейсън. — Контрол над втори транспортен кораб, започнете операцията.

Втори транспортен кораб се отдели от групата в орбита и се насочи към повърхността.

— Това определено е най-бавният начин за откриване на астероидите — подхвърли тихо Бел Иблис.

— Така е — кимна Рийкън. — Само да не бяхте загубили установката за гравитационни капани на Свайврън. Щеше да ни свърши чудесна работа.

Лея кимна. Кварцовата установка за гравитационни капани служеше да се показва в близък план масата на прикритите кораби, намиращи се на хиляди километри.