Тимъти Зан - Последната заповед

Дълго се бяха занимавали с въпроса, къде да настанят Чен и апаратурата му, без никой да узнае с какво се занимава той, и след внимателно изследване на оригиналните планове на двореца откриха идеалното място — малко помещение за авариен генератор, затворено и запечатано преди много години, вклинено между щаба на пилотите на изтребители и отдела по снабдяване. Лея преряза с лазерния меч нов отвор откъм сервизния коридор, Бел Иблис им помогна да прекарат кабели за електричество и връзка с главния компютър и Чен разположи апаратурата си за дешифриране. Разполагаха с всичко, което им трябваше. Липсваха само резултати.

Когато пристигнаха, Чен седеше в единствения стол и зяпаше замечтано в небето, вдигнал крака на ръба на бюрото. Уинтър затвори вратата и чак тогава той забеляза присъствието им.

— О, здравейте — кимна Чен, свали краката си и подметките му изтропаха по пода.

— По-тихо, моля — смъмри го Лея и потрепери. Току-виж офицерите от другата страна на тънките стени докладвали на непосредствения си командир за странните шумове. Но все пак можеше и да не го направят. — Генерал Бел Иблис донесе ли последното съобщение?

— Да, преди около час — едва чуто прошепна Чен. — Току-що приключих с разшифроването.

Той докосна един клавиш и на екрана се появиха разшифрованите съобщения. Лея се приближи до бюрото и ги зачете. Месторазположение на военни части, записки от дипломатически разговори на високо равнище, късчета дворцови клюки — както винаги източникът Делта беше покрил цялата гама от значимото до обикновени глупости.

— Ето едно от нашите — посочи на екрана Уинтър.

Лея прочете няколкото изречения. Непотвърден доклад от разузнаването в системата Бпфаш, в който се казваше, че „Химера“ и подкрепящите я кораби били забелязани до Анхорон. Наистина идваше от тях.

— Колко са го чули? — попита тя.

— Само четирийсет и седем — отвърна помощничката й, вече започнала работа с електронния бележник на Чен. — Това беше вчера в три следобед — по време на втората сесия на Общото събрание и нямаше много народ в големия коридор.

Лея кимна и отново се обърна към екрана. Докато Уинтър свърши със списъка, тя разпозна още две от фалшивите съобщения. А докато Уинтър работеше по тях, намери още пет.

— Май това е всичко — Уинтър подаде на Чен първите три списъка и се залови с останалите. — Да ги пуснем през програмата ти.

— Добре — кимна Чен, хвърли изпълнен с благоговение поглед към Уинтър и се обърна към компютъра. Въпреки трите дни съвместна работа той все още не можеше да спре да се удивява как тя си спомня всяка подробност от петдесет различни едноминутни разговора. — Да видим сега… съпоставяме ги… добре. Сведохме възможностите до сто двайсет и седем. Повечето са техници и административен персонал. Има и някои чужди дипломати.

Лея поклати глава:

— Нито един от тях не може да има достъп до цялата тази информация. Би трябвало да е някой на много по-високо равнище в командването на…

— Чакай малко! — прекъсна я Чен и вдигна пръст. — Щом искаш голяма риба, ето ти я! Съветникът Сиян Тев от Сулуст.

Лея намръщено изгледа екрана.

— Не може да е той. Съветникът е един от първите водачи на Бунтовническия съюз. Ако не се лъжа, именно той убеди Ниен Нънб да се присъедини към нас с личния си нападателен ескадрон, след като имперските сили го прогониха от системата на Сулуст.

Чен сви рамене.

— Това не е по моята част. Но той е чул всичките петнайсет лъжливи съобщения, излъчени от предавателя на Делта.

— Не е съветник Тев — намеси се разсеяно Уинтър, която все още пишеше на бележника. — Той не присъстваше на последните шест разговора.

— Може да ги е чул някой от помощниците му — предположи Чен. — Не е задължително да е бил там лично.

Уинтър поклати глава:

— Не, негов помощник беше само на първия. А съветник Тев присъстваше на два разговора миналия ден, които не бяха предадени от Делта. В девет и петнайсет сутринта и в два и четирийсет и пет следобед.

Чен извика на екрана съответните списъци.

— Вярно — потвърди той. — Не се сетих да проверя по този начин. Явно трябва да направя по-добра програма.

Вратата зад Лея се отвори, тя се обърна и видя Бел Иблис.

— Знаех си, че ще ви намеря тук — кимна той. — Готови сме да опитаме план „Звезден прах“. Ако искаш, можеш да дойдеш да погледаш.

Планът трябваше да определи местоположението на невидимите астероиди, изстреляни от Траун в орбита на Корускант.