Тимъти Зан - Последната заповед

След няколко напрегнати минути се разбра, че нито един от мъртвите хищници няма предавател.

— Може да са наследниците на групата, която императорът е довел да защитава планината — подхвърли Ландо.

— Или това да е родната им планета — каза Мара. — Така и не разбрах откъде произлизат.

— И в двата случая срещата вещае само неприятности — заключи Хан и изрита последния труп от стълбичката на „Сокол“ на земята. — След като не можем да използваме въздушните шейни, ще трябва да вървим пеша.

Зад него се чу електронно подсвирване.

— Извинете, сър — обади се Трипио. — Това и за мен, и за Арту ли се отнася?

— Да, освен ако не сте се научили да летите — изръмжа Хан.

— Ммм, сър, Арту не е екипиран за придвижване през гората — изтъкна Трипио. — След като няма да бъдат използвани въздушните шейни, сигурно може да се измисли нещо друго.

— И то е много просто: ще вървите като всички останали — отсече Хан. Изобщо не му се разправяше с дроида.

— Справихте се на Ендор, ще се оправите и тук.

— Но на Ендор разстоянието бе съвсем малко — напомни му тихо Люк. — От тук до планината са най-малко две седмици път.

— Не си прав — възрази Хан и набързо пресметна. Не беше много зле, но достатъчно. — Най-много осем-девет дни. И още няколко, ако попаднем на неприятности.

— А не може да не попаднем на неприятности — обади се кисело Мара, седна до стълбичката и сложи бластера в скута си. — Повярвайте ми.

— Значи според теб местните жители няма да са особено гостоприемни? — попита Ландо.

— Очаквам да ни посрещнат с опънати лъкове — отвърна Мара. — Тук живеят две различни народности — псадианците и менеришите. И двете не са се отличавали с особена любов към хората още преди императорът да се настани в планината Тантис.

— Е, поне няма да са на страната на Империята — каза Ландо.

— Това не е кой знае какво успокоение — изръмжа Мара. — Ако не са хората, ще ни забавят хищниците. Ще сме истински късметлии, ако стигнем за дванайсет-тринайсет дни вместо за осем.

Хан вдигна глава и внимателно се огледа. Нещо не беше наред…

— Значи ще се спрем на дванайсет — каза той. Трябваше веднага да се махнат от тук. — Да тръгваме. Ландо, Мара, вие разпределете багажа. Чуй, извади всички провизии от неприкосновения запас, за всеки случай ще ги вземем с нас. Люк, тръгни с дроидите и се опитайте да намерите пътека. Може би ще попаднете на някое сухо дере — близо сме до планината, така че не може да няма.

— Абсолютно сте прав, сър — обади се ентусиазирано Трипио и тръгна надолу по стълбичката. — Хайде, Арту!

Чу се приглушено мърморене и всички се заловиха за работа. Хан тръгна към стълбичката, но Люк сложи ръка на рамото му.

— Какво става? — попита той тихо.

Хан посочи с пръст гората:

— Помниш ли онези гарали, които ни наблюдаваха? Сега ги няма.

Люк погледна назад:

— Заедно ли тръгнаха?

— Не знам. Не съм видял кога са изчезнали.

Приятелят му стисна лазерния меч.

— Предполагаш, че са били имперски патрул?

— Или пък са забелязали група от онези животни, които Мара спомена. Усещаш ли нещо?

Люк си пое дълбоко дъх, задържа го за момент и бавно издиша.

— Наблизо няма никой — каза той. — Сигурно вече доста са се отдалечили. Мислиш ли, че трябва да прекъснем операцията?

Хан поклати глава:

— Ако го направим, ще изгубим най-добрата си възможност. Веднага щом разбере, че знаем къде са устройствата за клониране, Империята няма защо да се преструва, че това е един изостанал свят. Когато се върнем с флотата, тук вече ще ни чакат няколко звездни разрушителя.

Люк се намръщи.

— Прав си. Ако наистина са забелязали „Сокол“, колкото по-бързо се махнем, толкова по-добре. Ще изпратиш ли координатите на Корускант, преди да тръгнем?

— Не знам — Хан погледна „Сокол“, опитвайки се да не мисли за възможността корабът отново да попадне в мръсните ръце на имперските войници. — Ако гаралите наистина са били патрул, няма да успеем да изпратим съобщението, без имперските войници да го засекат. Особено с тия проблеми на предавателя напоследък.

Люк също вдигна поглед.

— Доста е рисковано. Загазим ли, там няма да имат никаква представа, къде да изпратят флотата за подкрепа.

— А ако излъчим съобщението, със сигурност ще си имаме неприятности с имперските войници — изръмжа Хан. — Какво предлагаш?

— Може да остана няколко часа след вас — каза Люк. — Ако дотогава не се появи патрул, спокойно ще изпратя съобщението.