Тимъти Зан - Последната заповед

— С Чуй излизаме първи — каза Хан и извади бластера си. — Вие наблюдавайте оттук.

Натисна бутона, люкът се отвори, стълбичката се спусна и се опря в нападалите листа с приглушен шум. Хан тръгна пръв, като се опитваше да гледа във всички посоки наведнъж.

Забеляза първото животно още преди да стигне до последното стъпало — сиво, с малки бели петънца по гърба, дълго близо два метра от носа до опашката. Лежеше до ствола на едно дърво и внимателно следеше движението му с малките си очички. По зъбите и ноктите му недвусмислено личеше, че е хищник. Чубака изръмжа тихо.

— Да, забелязах го — прошепна Хан. — Наблизо има още четиринайсет.

Уукито изръмжа отново и вдигна ръка.

— Прав си — съгласи се замислено Хан, без да изпуска от поглед хищника. — Наистина ми изглежда познато. Нещо като онзи пантак на Мантеса, а?

Чубака помисли и изръмжа отрицателно.

— Е, после ще се сетим — реши Хан. — Люк?

— Тук съм.

— С Мара започнете да разтоварвате екипировката — заповяда Хан, като не изпускаше от очи хищника. Звукът от разговора сякаш не му правеше никакво впечатление. — Първо извадете въздушните шейни — Ландо, ти ще ни прикриваш. Бъди нащрек.

— Разбрано — извика Ландо.

От кораба се разнесоха неясни щраквания и тракания. Люк и Мара изваждаха от гнездата им първите две въздушни шейни. След няколко секунди се чу тихо бръмчене от включените агравитатори. Изведнъж долови шум от смачкани листа и клонки и хищникът скочи.

— Чуй! — успя да извика Хан, преди животното да се стовари върху него.

Стреля, улучи звяра право в гърдите и се хвърли на земята, а трупът падна до главата му. Чубака нададе бойния вик на уукитата, завъртя лъка си във всички посоки, стреляйки непрекъснато, тъй като от дърветата излизаха все повече животни. Някой извика откъм люка, проблесна втори изстрел на бластер.

С периферното си зрение Хан зърна как към него се стрелват остри нокти, но не можеше да направи нищо, за да ги избегне.

Вдигна ръка пред лицето и изви глава назад. Хищникът се стовари върху него и го повали на земята. Усещаше натиска върху себе си, ноктите раздраха връхната му дреха, прониза го остра болка…

Изведнъж натискът престана. Хан свали ръката си, животното беше застанало пред стълбичката и се готвешд да скочи в „Сокол“. Той се извърна и стреля, но в този момент друг изстрел от вътрешността на кораба уцели хищника.

Чубака изръмжа предупредително. Хан нямаше време да се изправи, извъртя се рязко настрани и видя още няколко животни, които се носеха към него. Повали едното с няколко бързи изстрела и тъкмо се опитваше да извърти бластера, за да вземе на мушка второто, когато пред лицето му се появиха крака в черни ботуши. Ослепителен зелен лъч улучи животните и те се строполиха на земята.

Хан се обърна по корем, изправи се с мъка и се огледа. Приведен пред него стоеше Люк, стиснал лазерния меч. От другата страна на стълбичката се бе изправил Чубака. В краката му се въргаляха три трупа.

Той обърна глава към безжизнените животни около себе си. Сега, когато можеше да ги разгледа отблизо…

— Внимавай, трябва да има още три — предупреди го Люк.

Хан се огледа и съзря две животни, приклекнали за скок в листата.

— Няма да ни нападнат. Успяха ли да се промъкнат в кораба?

— Не стигнаха много навътре — отвърна Люк. — Как ги раздразнихте толкова?

— Не ние — Хан прибра бластера си. — Вие с Мара включихте въздушните шейни.

Чубака изръмжа, беше разпознал животните.

— Прав си, приятелю — кимна Хан. — Наистина там вече се сблъскахме с тях.

— Какво представляват? — попита Люк.

— Наричат се гарали — отвърна Мара, застанала на стълбичката. Все още държеше бластер. Наведе се и внимателно огледа труповете около Чубака. — Империята ги използва като кучета пазачи, обикновено около гранични гарнизони в планините, където не могат да се разположат постове от дроиди. Ултразвуковото излъчване на агравитаторите им напомня рева на животните, с които се хранят. Привлича ги като магнит.

— Значи затова са се струпали тук — кимна Люк, изключи лазерния меч, но го задържа в ръката си.

— Чуват корабни агравитатори от километри — каза Мара. Скочи на земята, коленичи до един от убитите гарали и зарови ръка в козината около врата му. — Ако имат предаватели, в планината Тантис вече знаят, че сме тук.

— Чудесно — измърмори Хан и се наведе над трупа в краката си. — Какво търсим, каишка ли?

— Да — отвърна Мара. — Провери и по краката.