Тимъти Зан: Последната заповед

— Карде не мисли така.

— Понякога Карде е по-голям идеалист от теб — сряза го тя. — И изобщо няма да успее да запази контрабандистката си коалиция.

— Сигурно — отвърна Люк. — Но помисли си за възможностите, ако се запази. В подземния свят има толкова източници на информация, до които Новата република няма достъп.

— И за какво са ти източници на информация? — попита Мара. — Траун е мъртъв, центърът за клониране е разрушен и Империята е принудена да отстъпва отново. Вие спечелихте.

— Ние спечелихме и на Ендор — изтъкна Люк. — Но войната продължава вече толкова много години. Все още ни предстои много работа.

— Все пак не ми е ясно защо ме забърквате мен в това — възрази Мара. — Щом искате връзка с контрабандистите, защо не се обърнете към Карде?

— Защото Карде е контрабандист. А ти си била само негов помощник.

Тя изсумтя:

— Голяма разлика, няма що!

— За някои е голяма — отвърна Люк. — Преговорите зависят не само от действителността, а и от това, как изглеждат нещата. А и Карде вече каза, че няма да го направи. Ворнскърите вече се възстановиха и той иска да се върне при хората си.

Мара поклати глава:

— Аз не съм политик — настоя тя. — Нито дипломат.

— Но си човек, на когото и двете страни искат да вярват — каза Люк. — И точно това е важното в случая.

Мара се намръщи:

— Ти просто не ги познаваш, Скайуокър. Повярвай ми, Чубака и хората, които изпратихте да прехвърлят ногрите на новата им планета, ще се забавляват много повече.

Той докосна ръката й.

— Можеш да го направиш, Мара. Зная, че ще се справиш.

Мара въздъхна:

— Трябва да си помисля.

— Не бързай — отвърна той. — Когато си готова, ела долу.

— Добре — тя го изгледа озадачено: — А какво е другото нещо?

Той се усмихна:

— Нелошо се справяш.

— Ти ме научи. Хайде, за какво става въпрос?

— Ето за това — той бръкна в робата си и извади лазерен меч.

— Какво е това? — попита изненадано Мара.

— Старият ми лазерен меч — отвърна тихо Люк. — Изгубих го на Облачния град и замалко не ме убиха с него на Затънтената земя — той й го подаде. — Искам ти да го вземеш.

Тя го погледна сепнато.

— Аз ли? Защо?

Той вдигна смутено рамене.

— Поради много причини. Защото го заслужаваш. Защото ще станеш джедай и ще ти трябва. Но най-вече защото аз искам да ти го дам.

Бавно, почти неохотно, Мара пое оръжието.

— Благодаря.

— За нищо — Люк отново я докосна по ръката. — Ще бъда с другите в залата за срещи. Когато решиш, ела там.

Той се обърна и тръгна по покрива на двореца. Мара отново се обърна към светлините на града. Усещаше студения метал на лазерния меч в ръката си. Лазерният меч на Люк. Той й даваше последната връзка с миналото.

Нима в това не се криеше някакво послание за нея? Вероятно. Както сама беше казала, потайността не беше от силните страни на Люк. Но ако го правеше заради това, само си губеше времето. Последната връзка с миналото й беше скъсана в тронната зала в планината Тантис.

Миналото й бе приключено, време беше да се изправи пред бъдещето. А това бъдеще беше Новата република. Все едно дали й харесваше или не.

Чу как Люк отваря вратата на покрива.

— Почакай — извика тя. — Идвам с теб.

© 1993 Тимъти Зан

© 2001 Владимир Молев, превод от английски

Timothy Zahn

The Last Command, 1993

Сканиране и разпознаване: eeka

Публикация:

ТИМЪТИ ЗАН, Последната заповед

Превод Владимир Молев

Редактор Красимир Мирчев

Технически редактор Стефка Иванова

Коректор Юлия Шопова

Първо издание

Формат: 32/84×108. Печ. коли: 29. Страници: 462. Цена: 6. 99.00 лв.

КНИГОИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ТРУД“

Печат „МИСКО ПРИНТ“ ЕООД

Всички права са запазени.

Търговска марка и текст © 1993 г. Lucasfilm Ltd.

All Rights Reserved

STAR WARS: THE LAST COMMAND

© TIMOTHY ZAHN

Cover art copyright © 1993 by Tom Jung

© Владимир Молев, превод, 2001 г.

© Книгоиздателска къща Труд, 2001 г.

ISBN 954-528-217-7

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2368]

Последна редакция: 2007-06-30 21:15:57