Тимъти Зан - Последната заповед

— С теб съм, втори. Двойно завъртане на „три“. Едно, две…

Уедж се стегна и хвърли изтребителя в луд завой. Двата имперски изтребителя се опитаха да повторят маневрата и вероятно така и не видяха как изтребителите на бунтовниците се появиха зад тях. Последваха две силни експлозии и след Уедж вече нямаше никой.

— Благодаря.

— За нищо. Сега какво?

— Не знам — призна той и хвърли поглед към битката около тях.

До този момент адмирал Акбар все още удържаше звездните кръстосвачи в боен строй. Но имперската армада притискаше по-малките кораби по фланговете и май всеки момент строят щеше да се разпадне. И тогава ескадронът изтребители щеше да остане сам и можеше да напада, когото си пожелае.

Точно това правеха и в момента. Въпросът бе да ударят нещо, което наистина си заслужаваше… Явно и втори мислеше така.

— Знаеш ли, водач, струва ми се, че щом Империята е изкарала толкова много кораби срещу нас, едва ли е оставила нещо сериозно да пази корабостроителницата.

Уедж завъртя глава към блестящите светлини в далечината. На техния фон изпъкваха най-малко четири голански бойни станции.

— Съгласен съм — каза той. — Но май е нужно нещо повече от нападението на легендарния Свиреп ескадрон, за да ги…

— Командир Антил, тук централният свързочен център на флотата — прекъсна го рязък глас. — Получихме спешно повикване за вас, кодирано с дипломатически код на Новата република. Приемате ли?

Уедж премига изненадано. Дипломатически код ли? И то точно тук?

— Свържете ме.

— Слушам, сър.

Чу се щракване.

— Здравей, Антил — разнесе се в ушите му познат глас. — Радвам се да те видя отново.

— Взаимно е — отвърна изненадано Уедж. — Кой си ти?

— Я стига! — цъкна другият. — Забрави ли вече ония приятни минути, прекарани заедно пред кръчмата „Мъмбри сторв“?

— Авис?

— Браво! — отвърна Авис. — Паметлив си ми ти.

— Трудно мога да забравя хората ти — отвърна Уедж. — Къде си?

— Точно в средата на имперските светлини встрани от теб — отвърна мрачно Авис. — Защо не ми каза, че ще нападнете тук, а не Тангрене?

— А ти защо си премълча какво сте замислили? — отвърна Уедж. — Доста успешно се изпързаляхме взаимно май.

— Точно така. Излъгахме всички, с изключение на върховния адмирал.

— Ти ли ми го казваш! От обикновена учтивост ли ми се обаждаш, или си намислил нещо?

— Може би — каза Авис. — А може би не. Слушай сега, след деветдесет секунди ще грабнем гравитационния капан, за който дойдохме. След това набързо ще изчезнем от тук.

Ще се измъкнат от имперска корабостроителница! И не личеше това да ги затруднява особено.

— Пожелавам ти късмет.

— Благодаря. Обаждам ти се, защото за нас е все едно накъде ще се измъкнем. Но за вас би могло да е важно.

Уедж усети как на лицето му цъфва усмивка.

— Би могло — отвърна той. — Какво ще кажеш да се появите откъм онези бойни станции Голан II и пътьом да ги поударите?

— Изглежда ми нелош маршрут — съгласи се Авис. — Разбира се, след това ще стане доста напечено, корабите отвън стрелят постоянно. Възможно ли е да ни осигуриш приятелски ескорт нататък?

Уедж изгледа светлините и обмисли думите му. Възможно беше. Ако хората на Авис успееха да разрушат дори само едната бойна станция, щеше да се отвори проход за корабите на Новата република към корабостроителницата. Ако имперското командване не искаше да я пожертва, щеше да се принуди да изтегли част от бойната си сила, за да затвори пролуката и да прогони проникналите кораби. А от гледна точка на контрабандистите, ако при излизането им вътре нахлуеха бойни кораби на Новата република, те щяха да се измъкнат по-лесно. Сделката изглеждаше почтена.

— Съгласен съм — каза той. — Дай ми няколко минути и ще ти осигуря ескорт.

— Приятелски ескорт, не забравяй — предупреди го Авис. — Ако се сещаш какво имам предвид.

— Много добре знам какво имаш предвид — увери го Уедж.

Традиционната монкалмарианска омраза към контрабандистите и контрабандата бе подхранвала раждането на стотици легенди, разказвани по бойните кораби, и Уедж не искаше да се появява като герой в тях — също както и Авис. Вероятно затова контрабандистът се бе обърнал към него, вместо да предложи помощта си направо на Акбар или на командването на флотата.

— Не се безпокой, ще маскирам нещата.

— Добре. Виж, избухна първият заряд. До скоро.

Връзката прекъсна.

— Включваме ли се? — попита единайсети.

— Включваме се — потвърди Уедж и завъртя надясно изтребителя. — Втори, предай на командването накратко за какво става дума, и им кажи, че имаме нужда от подкрепа. Не споменавай името на Авис, кажи им само, че действаме заедно с независима съпротивителна група в корабостроителницата.