Тимъти Зан - Последната заповед

— Лудият джедай събаря покрива върху главите ни — извика Хан. — С Лея имаме някакво малко прикритие, но Люк и Мара са на открито. Къде сте вие?

— Долу, близо до пещерата на клонингите — изръмжа през стиснати зъби Ландо. Ако аритмичният резонанс на Чубака бе задействал, един от реакторите в планината вече губеше равновесието си. Не се ли измъкнеха от планината, преди той да избухне… — Да дойдем ли да ви помогнем?

— Няма да можете — обади се Карде. — Входът на турболифта е затрупан с камъни. Изглежда, ще останем тук.

Чубака изръмжа.

— Забрави, Чуй, нищо не можеш да направиш — каза Хан. — Люк и Мара са тук, единствената ни надежда е в тях.

— А ако не успеят да го спрат? — попита Ландо с присвит стомах. — Нямате много време, вече задействахме аритмичен резонанс в активната зона на реактора.

— Добре — отвърна Хан. — Значи и Кбаот няма да се измъкне.

— Хан…

— Хайде, изчезвайте! — прекъсна го Хан. — Чуй, ако не се измъкнем, още някой освен Уинтър трябва да се грижи за Джейсън и Джейна. Разбираш ли ме?

— „Волният Карде“ е на входа — добави Карде. — Хората ми ви очакват.

— Добре — отвърна Ландо през стиснати зъби. — Късмет!

Прекъсна връзката и окачи предавателя на колана си.

Хан беше прав, от тук не можеха да направят нищо срещу Кбаот. Но с турболазерните оръдия на „Волният Карде“ и плановете на крепостта, които Арту беше научил…

— Идвай, Чуй — извика той, обърна се към изхода и побягна. — Още нищо не е приключило.

— Май така е най-добре — прошепна Кбаот, изгледа тъжно Люк и пристъпи към него.

Люк премига, за да прочисти праха в очите си, и се взря в стария джедай. Опитваше се да потисне болката, която пронизваше тялото му. Болката и растящото усещане за поражение. Коленичил на пода, затрупан до кръста с камъни, а към него се приближаваше луд майстор джедай, който искаше да го убие… Не. Джедаят действа само когато е спокоен. Когато е в мир със Силата.

— Майстор Кбаот, изслушайте ме — каза той. — Вие не сте добре. Аз мога да ви помогна.

Върху лицето на Кбаот се смениха няколко изражения, сякаш опитваше кое чувство му отива най-добре.

— Така ли? — иронично попита той. — И защо искаш да ми помагаш?

— Защото се нуждаете от помощ — отвърна Люк. — А ние се нуждаем от вас. Опитът и силата ви може да се използват за доброто на Новата република.

Кбаот изсумтя:

— Майсторът джедай Хорус Кбаот никога няма да служи на низшите същества, джедай Скайуокър.

— А защо не? Всички велики майстори джедай от Старата република са го правили.

— И това е било падението им — отвърна Кбаот и вдигна пръст към Люк. — Точно затова по-низшите създания се вдигнаха и ги убиха.

— Но те не…

— Стига вече! — извика Кбаот. — Не ме интересува мнението ти за нуждите на по-низшите създания. Аз сам ще реша дали те ще се подчинят на волята ми, или ще умрат — в очите му блеснаха пламъци: — И ти имаше този избор, джедай Скайуокър. Нещо повече, ти можеше да управляваш заедно с мен. Но избра смъртта.

Капчица пот, или по-скоро кръв, се търкулна по лицето на Люк.

— А какво ще стане с Мара?

Кбаот поклати глава:

— Мара Джейд вече не е твоя грижа. Ще се разправя с нея по-късно.

— Не — извика Мара. — Ще се разправиш с мен сега!

Люк вдигна очи. Върху нея продължаваха да падат камъни, но за негова изненада купчината, която би трябвало да я е затрупала, беше изчезнала. И той веднага разбра причината — размахването на лазерния меч не беше безполезно, както си бе помислил той. Мара беше направила няколко големи отвора в пода, от които камъните падаха в станцията за наблюдение под подиума с трона. Тя вдигна лазерния меч и нападна.

Кбаот се извъртя към нея, лицето му беше изкривено от гняв.

— Не! — извика той и от върховете на пръстите му отново изскочиха синьо-бели светкавици.

Мара пресрещна залпа с лазерния меч. Свирепият й устрем бе спрян, около нея проблесна огнен обръч. Кбаот стреляше и отстъпваше към трона и здравата стена зад него. Но Мара продължаваше упорито след него.

Изведнъж потокът камъни върху главата й секна. От купчината около Люк полетяха камъни към Кбаот. Завъртаха се около него и набрали скорост, се устремяваха към лицето на Мара. Тя залитна назад, притвори очи и вдигна нагоре десния си лакът, за да се предпази.

Люк стисна зъби и се опита да отхвърли камъните, които го притискаха към пода. Не можеше да остави Мара да се сражава сама. Не успя, мускулите му все още бяха твърде изтощени от последната атака на Кбаот. Опита се отново, без да обръща внимание на болката от усилието. Погледна Мара и видя, че лицето й внезапно се промени. Той се намръщи изненадано, но в този момент долови гласът на Лея в съзнанието си…