Тимъти Зан - Последната заповед

— Остави ги да си заминат. Всичките. Сега — погледът му литна към Мара. — И Мара.

— И какво, ако го направя?

На бузата на Скайуокър потрепна мускулче. Той помръдна пръст и острието на лазерния меч изчезна със съскане.

— Пусни ги да си отидат — каза тихо той — и аз ще остана при теб.

Някъде наблизо се разнесе глухо бумтене и добави неритмично пулсиране към зловещото дихание, свистящо в пещерата на клонингите. Според Ландо звукът бе от изстрели на лазерна карабина срещу тежките метални врати. Той огледа бързо вратите на пътеката. До този момент всички изглеждаха невредими, но той знаеше, че няма да е за дълго. Щурмоваците едва ли стреляха по тях само за да се упражняват, и сигурно вече бяха заложили експлозиви. От другата страна на колоната Чубака изръмжа предупредително.

— Спокойно, не си подавам много главата — увери го Ландо и надникна през пролуката между две тръби към лабиринта от цветни жички и тръбички.

Къде ли беше проклетата свръзка на помпата? Намери мястото и се пресегна да прикрепи към него експлозива. Изведнъж предавателят изпищя, след секунда се обади и този на Чубака. Ландо намръщено го извади, очаквайки, че някой полудял имперски техник е попаднал на честотата им.

— Калризиан — представи се той.

— А, генерал Калризиан — чу се веднага гласът на Трипио. — Виждам, че Арту е успял да отстрани заглушаването. Доста изненадващо, като се имат предвид всичките трудности, които…

— Кажи му браво — прекъсна го Ландо. Не беше време за любезни приказки с Трипио. — Нещо друго?

— Ммм да, сър — отвърна дроидът. — Ногрите ми заповядаха да ви питам дали искате да се върнем да ви помогнем.

Отново се чу бумтене, този път по-силно.

— Де да можехте — въздъхна Ландо. — Но няма да успеете да стигнете дотук навреме — бумтенето се повтори и този път той ясно видя как вратата срещу моста се разтресе от експлозия. — Налага се да се измъкнем сами.

От другата страна на платформата Чубака изръмжа песимистичното си виждане по въпроса.

— Но ако Чубака иска да се върнем…

— Няма да успеете навреме — отвърна твърдо Ландо. — Кажи на ногрите, че ако искат да бъдат полезни, да тръгнат към тронната зала и да помогнат на Хан.

— Късно е — едва доловимо се включи нов глас.

Ландо погледна изненадано предавателя.

— Хан, ти ли си?

— Не, Талон Карде е. Пристигнах тук със съветник Органа Соло. Ние сме в тронната зала…

— Лея е тук? — възкликна Ландо. — Но какво…

— Млъкни и слушай — прекъсна го Карде. — Онзи майстор джедай на Люк, Хорус Кбаот, също е тук. Той повали Соло и Органа Соло и накара Скайуокър да се бие със собствения си клонинг. В момента не ми обръща внимание, тук е истински хаос, но ако се опитам да направя нещо, веднага ще ми види сметката.

— Но Люк каза, че Силата е блокирана.

— Беше. Кбаот успя да я върне по някакъв начин. Вие долу при резервоарите за клониране ли сте?

— Над тях сме, да. Защо?

— Органа Соло мислеше, че там трябва да има доста голям брой йосаламири — каза Карде. — Ако вземете няколко заедно с хранителните рамки и ги донесете тук, може и да успеем да го спрем.

Чубака изръмжа жаловито и Ландо усети как устните му потреперват, но кимна. Значи затова бяха онези силни взривове.

— Късно е. Кбаот вече унищожи всичките.

За момент предавателят замълча.

— Разбирам — каза накрая Карде. — Е, това обяснява всичко. Някакви предложения?

Ландо се поколеба.

— Всъщност не — каза той. — Ако ни хрумне нещо, ще се обадим.

— Благодаря — отвърна сухо Карде. — Ще почакам.

Чу се щракване и той прекъсна връзката.

— Трипио, чуваш ли ме? — попита Ландо.

— Да, сър.

— Накарай Арту да проникне отново в компютъра — заповяда Ландо. — Да направи каквото може, за да разкара войниците от вентилационния канал, през който влязохме. След това тръгнете натам с ногрите.

— Заминаваме ли, сър? — попита изненадано Трипио.

— Точно така — отвърна Ландо. — С Чуй идваме зад вас, така че по-добре се движете бързо, ако не искате да ви стъпчем. Предупредете и двамата ногри, които Люк прати с минеришите. Разбра ли всичко?

— Да, сър — отвърна колебливо Трипио. — А какво ще стане с господаря Люк и останалите?

— Не бери сега грижа за тях — отвърна Ландо. — Залавяй се за работа.

— Слушам, сър — повтори Трипио.

Настъпи тишина. Чубака я наруши с очевидния въпрос.

— Според мен едва ли имаме друг избор — отвърна мрачно Ландо. — От думите на Мара и Люк е ясно, че Кбаот е опасен най-малкото колкото покойния император. Може би дори повече. Трябва да се опитаме да взривим цялата крепост и да се надяваме, че ще го погребем в останките.