Тимъти Зан - Последната заповед

— Не се опитвай да скриеш мислите си от мен, Мара Джейд — смъмри я рязко Кбаот. — Сега си моя. Не е редно чиракът да крие мислите си от господаря.

— Значи вече ти станах чирак, така ли? — изръмжа Мара, стисна зъби от болка и отново се опита да приложи техниката. Този път успя. — Мислех, че първо трябва да коленича в краката ти.

— Не се подигравай с прозрението ми! — извика ядно Кбаот. — Ти наистина ще коленичиш в краката ми.

— И Скайуокър, така ли? Ако оживее.

— Той ще бъде мой — заяви Кбаот убедено. — А също сестра му и нейните деца.

— И тогава заедно ще излекувате галактиката — каза Мара.

Наблюдаваше лицето му и се вслушваше в объркания вихър усещания в съзнанието си. Да, като че ли преградата възпираше Кбаот. Само ако можеше да задържи положението така още малко…

— Разочароваш ме, Мара Джейд — поклати глава Кбаот. — Нима наистина вярваш, че трябва да проникна в мислите ти, за да узная какво изпитва сърцето ти? Подобно на всички по-низши същества в галактиката и ти искаш моето унищожение. Глупаво желание. Императорът не те ли научи каква ще е съдбата ни?

— Той не успя да провиди дори собствената си съдба — отвърна рязко Мара.

Не откъсваше очи от него, сърцето й биеше учестено. Ако налудничавият му мозък решеше, че тя представлява заплаха, и я нападнеше отново с ония светкавици… Кбаот се усмихна, ръцете му висяха встрани до тялото.

— Нима изпитваш нужда да мериш силите си с мен, Мара Джейд? Ела тогава.

Мара впи поглед в неговия. Предизвикателството я изкушаваше. Изглеждаше стар и безпомощен, а тя разполагаше с преградата в съзнанието си и с обучение по едни от най-добрите бойни техники с голи ръце, осигурено от Империята в разцвета й. Щеше да й отнеме секунди… Тя си пое дъх и сведе очи. Не, при тези условия не можеше да направи нищо. Натискът в съзнанието й пречеше да се съсредоточи. Нямаше да успее.

— Ако ме убиеш, няма да коленича пред теб — прошепна тя и отпусна рамене, за да признае поражението си.

— Чудесно — изръмжа Кбаот. — Все пак ти е останал малко разум. Гледай и се учи.

Мара се обърна отново към парапета. Но нямаше никакво намерение да наблюдава дуела с лазерни мечове. Някъде долу беше бластерът, който Кбаот й отне, след като бе унищожил йосаламирите в планината и си бе върнал Силата. Успееше ли да го намери, преди майсторът джедай да разбере, че не се е предала…

В другия край на залата Скайуокър отново скочи на корниза. Клонингът беше предугадил действията му и хвърли лазерния си меч точно зад него. Синьо-бялото острие се размина на косъм с Люк и проряза корниза и една от подпорните колони. Металът поддаде под тежестта на Скайуокър и с пронизително скърцане се стовари на земята.

Люк се приземи на крака и се отпусна на коляно. Протегна ръка и лазерният меч, който падаше към клонинга, внезапно промени посоката си и зави към Скайуокър… Изведнъж спря във въздуха. Скайуокър се напрегна, мускулите на ръката му видимо се свиха.

— Няма да стане по този начин, джедай Скайуокър — каза укорително Кбаот.

Мара се извърна към него и видя, че и той е протегнал ръка към увисналия във въздуха лазерен меч. Клонингът с кафявата роба стоеше спокойно, убеден, че Кбаот е на негова страна в битката. И вероятно беше така. Тялото му сигурно се движеше единствено от волята на Кбаот.

— Битката е до смърт — продължи Кбаот. — Оръжие срещу оръжие, съзнание срещу съзнание, душа срещу душа. Иначе няма да стигнеш до познанието, което трябва да притежаваш, за да ми служиш вярно.

Скайуокър наистина беше могъщ в Силата. Вероятно бе разбрал, че със странния натиск в съзнанието си не може да се изправи срещу Кбаот. Мара усети леката промяна в съсредоточаването му и изведнъж той хвърли лазерния си меч през рамо. Зелено-бялото острие се стрелна към дръжката на другия лазерен меч.

Но щом Кбаот не бе позволил Скайуокър да обезоръжи врага си, сега за нищо на света нямаше да допусне оръжието му да бъде унищожено. Острието още летеше във въздуха, когато някакъв малък предмет изскочи от сенките вдясно от Скайуокър и го удари в рамото. Ръката му трепна и острието пропусна целта си. Старият джедай изтръгна лазерния меч на клонинга от хватката на Скайуокър и го върна на притежателя му. Лок го вдигна в защитна позиция, Скайуокър уморено се изправи и се приготви да продължи схватката.

Но Мара не се интересуваше от лазерните мечове. На пода на около два метра от краката на Скайуокър лежеше предметът, който Кбаот беше хвърлил по него. Бластерът.