Тимъти Зан - Последната заповед

Не знаеше, нямаше представа, с каква цел Кбаот ги хвърля един срещу друг. Оби Уан и Учителят Йода го бяха предупреждавали, че убийството от гняв или омраза води към тъмната страна на Силата. Дали убийството на собствения му клонинг също щеше да го отведе там?

Или Кбаот беше намислил нещо съвсем друго? Нима той вярваше, че Люк ще полудее, ако убие своя клонинг?

И в двата случая Люк не гореше от желание да научи резултата. Изведнъж разбра, че наистина не е длъжен да го прави. Можеше да скочи от другия край на корниза, да се скрие в турболифта, с който бяха дошли с Мара, и да избяга. Но тогава щеше да остави Мара сама срещу Кбаот.

Той вдигна поглед. Мара още стоеше облегната на парапета. Вероятно не беше напълно в съзнание и очевидно не можеше да се движи.

Люк стисна зъби и се изправи. Мара го беше помолила — беше го заклела — да я убие, но да не я оставя в ръцете на Кбаот. Най-малкото, което можеше да направи за нея, бе да е с нея до края. Все едно нейният или неговият.

От пещерата под тях се разнесе взрив. Тътенът се чу ясно, макар и приглушен.

— Чу ли, Чуй? — попита Ландо и предпазливо надникна през ръба на работната платформа. — Май нещо долу избухна.

Чубака с ръце, пълни с кабели и проводници, тъй като се ровичкаше в таблото на колоната с апаратурата, изръмжа: не беше една голяма експлозия, а няколко малки, избухнали едновременно. Средни дискове взрив или нещо със сходна сила.

— Сигурен ли си? — попита нервно Ландо и огледа клониращите резервоари на долния балкон. Взривът едва ли бе причинен от обичайна повреда.

Изведнъж замръзна. Около хранопроводите на клониращите резервоари се виждаха малки облачета дим. Издигаха се във въздуха на равни интервали, сякаш нещо във всяка група цилиндри „Спаарти“ беше избухнало…

Зад него се чу тихо метално тракане. Ландо се обърна и видя как Трипио неохотно пристъпва по моста на работната платформа, наклонил глава надолу към пещерата.

— Това дим ли е? — с неохота попита дроидът, сякаш не беше сигурен дали иска да научи истината.

— Прилича ми на дим — отвърна Ландо. — Ти какво правиш?

— Ами… — дроидът решително обърна гръб на ставащото долу. — Арту намери плановете за колоната — каза той и подаде на Ландо чип. — Предлага да погледнете релето на отрицателния поток на основния проводник.

— Ще го имаме предвид — отвърна Ландо, пъхна чипа в електронния си бележник, хвърли бърз поглед към парапета на платформата и подаде бележника на Чубака. Двамата с уукито не се открояваха много на фона на тъмната колона и каменния таван на два метра над тях, но Трипио изпъкваше като къс самородно злато в кална локва. — А сега изчезвай, докато не те е забелязал някой.

— Ох — въздъхна Трипио. — Да, разбира се. Освен това Арту засече източника на заглушаване на предавателите ни. Капитан Соло помоли, ако го открием, да…

— Добре — прекъсна го Ландо. Като че ли някой се движеше зад цилиндрите на долния етаж. — Не съм забравил. Заемете се двамата с Арту. И вземете ногрите с вас.

Дроидът изглеждаше стъписан:

— Аз и Арту ли? Но, сър…

Изведнъж със звука на плюещ тонтон от балкона под тях излетя синя светкавица.

— Парализиращи заряди! — извика Ландо, хвърли се по очи на платформата, усещайки тупването на Чубака до себе си. Втори заряд рикошира от колоната над главите им. Той извади бластера и извика. — Трипио, изчезвай!

Дроидът не се нуждаеше от повече подканяния.

— Незабавно, сър — извика той през рамо и забърза по моста.

Чубака изръмжа въпросително.

— Там някъде — посочи Ландо с бластера. — Внимавай, сигурно ще пристигнат още.

Трети парализиращ заряд профуча под работната платформа и този път Ландо забеляза войника, скрит зад един от клониращите цилиндри. Стреля два пъти, свали войника и напълно разруши цилиндъра. Над главата му профуча нов заряд, последван след част от секундата от тежкия гръм на лъка на Чубака.

Ландо се усмихна мрачно. Положението беше лошо, но не безнадеждно. Докато бяха близо до важната апаратура, имперските войници нямаха да посмеят да стрелят с нещо по-мощно от парализиращи заряди. А те самите нямаха никакво прикритие по балконите, с изключение на клониращите резервоари. Това означаваше, че не им оставаше друго, освен да се спотайват, да не безпокоят много нарушителите и да гледат как загиват ценните съоръжения и самите те. Или да се качат на един етаж по-горе, откъдето да стрелят, без работната платформа да им се пречка.

От другата страна на колоната Чубака изръмжа, че имперските войници се оттеглят.