Тимъти Зан - Последната заповед

— Наистина си мой слуга — продължи Кбаот. Капризността беше заменена от надменно величие. — Тя също. Остави я, джедай Скайуокър. Нуждаеше се от урок и си го получи.

Люк не отговори. Изгарянията не изглеждаха опасни, но мускулите й продължаваха да треперят. Той се присегна със Силата и се опита да извлече част от болката.

— Казах ти да я оставиш — гласът на Кбаот прокънтя зловещо в тронната зала. — Няма опасност за живота й. По-добре запази силата си за изпитанието, което те очаква — и вдигна драматично ръка.

Люк проследи жеста му. На фона на меката светлина от холограмата на галактиката се открояваше тъмен силует, облечен в същата кафява роба, каквато носеше Кбаот. Фигурата му беше странно позната…

— Нямаш избор, млад джедай — продължи с почти нежен глас Кбаот. — Нима не разбираш? Ти трябва да ми се подчиниш и да ми служиш, защото в противен случай няма да успеем да спасим галактиката от самата нея. Трябва да срещнеш смъртта и да се присъединиш към мен или да умреш и друг да заеме мястото ти — той вдигна поглед към фигурата и махна: — Ела — извика властно Кбаот. — И посрещни съдбата си.

Фигурата се приближи към стълбата и извади лазерен меч от колана си. На идващата от холограмата зад гърба му светлина лицето продължаваше да е в сянка.

Люк се дръпна от Мара с усещането за странен и неприятен натиск в съзнанието си. Изживяваше нещо обезпокоително познато. И ако трябваше да се изправи срещу някой или нещо, срещу което вече се бе сражавал…

Изведнъж споменът се яви в съзнанието му. Обучението му за джедай на Дагоба, пещерата, обладана от тъмната страна на Силата, в която го беше изпратил Йода. Кратката нереална битка с образа на Дарт Вейдър… Люк затаи дъх със стегнато от ужасно подозрение сърце. Не, тази мълчалива фигура не беше достатъчно висока, за да е Дарт Вейдър. Но в такъв случай кой беше?

В този момент фигурата излезе на светло и Люк с голямо закъснение си спомни как завърши онази битка в обладаната от тъмната страна на Силата пещера. Маската на Вейдър се бе пропукала и отдолу се показа лицето на Люк.

Същото лице, което сега се взираше безчувствено в него.

Люк усети как несъзнателно отстъпва назад. Изненадата го парализираше, натискът в съзнанието му се усилваше.

— Да, джедай Скайуокър — каза тихо Кбаот. — Той е ти, Лок Скайуокър, създаден от ръката, която ти изгуби в Облачния град на Беспин. И носи лазерния меч, който остави там.

Люк погледна оръжието в ръката на клонинга. Лазерният меч, който според Оби Уан е бил завещан от баща му.

— Защо? — прошепна той.

— За да те накара да прозреш истината — отвърна тържествено Кбаот. — И защото съдбата ти трябва да бъде осъществена. По един или по друг начин ти трябва да ми служиш.

Люк хвърли бегъл поглед към него. Кбаот го наблюдаваше внимателно. В очите му гореше нетърпелив огън. По-точно безумен.

В този миг клонингът нападна. Метна се на върха на стълбата, включи лазерния меч и замахна злобно към гърдите на Люк. Люк отскочи настрани и вдигна оръжието си, за да пресрещне атаката. Остриетата се сблъскаха със сила, която го изкара от равновесие и замалко не изби меча от ръката му. Клонингът Лок подскочи и завъртя лазерния меч към него. Люк се присегна със Силата, изправи се, скочи на парапета и от там — на една от платформите за охраната. Трябваше му време, за да помисли, да планира и да намери начин да се отърве от натиска в съзнанието си.

Но клонингът Лок не му даде време. Той пристъпи до парапета и хвърли лазерния меч към основата на платформата, на която стоеше Люк. Ударът не беше от най-сполучливите — острието проряза едва половината от основата — и въпреки това платформата рязко се наклони. Люк отново се присегна със Силата и скочи, опитвайки се да достигне корниза, който опасваше тронната зала на пет метра над него.

Но разстоянието беше твърде голямо или пък съзнанието му — прекалено ангажирано с натиска, за да се съсредоточи в Силата. Удари коляното си в ръба на корниза и вместо да падне на крака, се просна по гръб.

— Не исках да ти причинявам това, джедай Скайуокър — извика Кбаот. — И продължавам да не го искам. Присъедини се към мен, позволи ми да те обуча. Заедно можем да спасим галактиката от низшите създания, които искат да я разрушат.

— Не! — отвърна дрезгаво Люк, сграбчи парапета и се изправи, опитвайки се да успокои дишането си. Клонингът Лок беше прибрал лазерния меч, стоеше на стълбите и го гледаше.

Клонингът. Неговият клонинг. От него ли идваше странното напрежение в съзнанието му? От близкото присъствие на точното копие, което също черпеше от Силата?