Тимъти Зан - Последната заповед

— Така мислех и аз — отвърна мрачно Авис и отново усети пробождането в стомаха си. — Вероятно сме се объркали.

— Или ние, или Траун — Гилеспи погледна армадата и поклати глава: — Не, не ми се вярва той да сгреши.

— Добре, да не се паникьосваме — обади се Мазик. — Ако Новата република се появи, тя ще привлече вниманието на имперските кораби. Да се движим по програма и да видим какво ще излезе.

— Добре — въздъхна Авис.

Бяха хванати посред имперска база по време на нападение на Новата република. Положението беше просто невероятно.

— Ще ти кажа нещо, Авис — подхвърли Гилеспи. — Ако се измъкнем от тук, ще си поприказвам малко насаме с шефа ти.

— Нямам нищо против — Авис погледна армадата на Траун. — Може и аз да ти правя компания.

Мара предпазливо подаде глава от аварийното стълбище и огледа коридора. Предпазливостта беше излишна — този етаж беше също толкова празен, колкото и останалите три, през които бяха минали.

— Чисто е — прошепна тя и излезе в коридора.

— И тук ли няма пазачи? — попита Скайуокър и застана до нея.

— Няма защо да висят тук — отвърна тя. — С изключение на тронната зала и императорските покои, на горните етажи никога не е имало нищо.

— Едва ли нещо се е променило. Къде е личният турболифт на императора?

— Вдясно зад ъгъла — махна тя с бластера си.

Мара тръгна напред по коридора и по-скоро по навик, отколкото по необходимост, внимаваше да стъпва тихо. Стигна до напречния коридор и сви в него.

На не повече от десет метра до вратата на турболифта стояха двама щурмоваци и вече вдигаха лазерните си карабини към нея. Мара вече беше в коридора, избутана напред от инерцията си. Нямаше къде да се скрие, оставаше й само да залегне. Тя се хвърли върху пода и стреля с бластера. По бронята на гърдите на единия щурмовак проблесна огън и той падна назад. Втората карабина се насочи към лицето й, но Скайуокър хвърли лазерния си меч към щурмовака и той инстинктивно замахна с оръжието си.

Разбира се, мечът не причини никаква вреда — на това разстояние и без Силата Скайуокър не можеше да се прицели точно. Но привлече вниманието на щурмовака и точно от това се възползва Мара. Войникът се приведе под свистящото острие и тя го уцели с два точни изстрела. Той падна на пода и замря.

— Явно никого не пускат горе — подхвърли Скайуокър и застана до нея.

— Сигурно си прав — съгласи се Мара, пренебрегна протегнатата му ръка и се изправи. — Да вървим.

Кабината на турболифта беше блокирана, но Мара я освободи за по-малко от минута. Вътре имаше само четири копчета: за етажа, на който се намираха, за хангара на совалките за евакуация, за императорските покои и за тронната зала. Тя натисна последното копче и вратите се затвориха. Пътуването нагоре беше кратко и след няколко секунди се отвори вратата от другата страна. Мара си пое дъх и пристъпи навън.

Беше в тронната зала на императора, свързана с толкова много спомени. Всичко си беше точно както го помнеше. Меките светлини по стените, прозрачният сумрак, който императорът намираше за толкова успокояващ при медитацията и размишленията. Високият подиум в другия край, който му позволяваше да гледа отвисоко посетителите. Около трона бяха разположени няколко екрана, за да не изпуска от поглед владенията си. А за по-цялостен поглед към тях… Мара се обърна наляво към огромното празно пространство срещу трона. В тъмнината там плуваше светло петно, двайсет метра дълго — галактиката.

Това не беше обикновена холограма на галактиката, каквато притежаваше всяко училище или транспортна фирма. Не беше и като по-прецизните модели, които можеха да бъдат намерени в щабовете на някои военни сили. Тази холограма беше изваяна с изключителни подробности и абсолютно точни детайли, с по една внимателно разположена светеща точка на мястото на всяка от милиардите звезди в галактиката. Политическите райони бяха разграничени с едва забележими цветни контури: централните системи, външните погранични територии, неовладеният космос, Непознатите райони. От трона си императорът можеше да променя образа, да осветява определена част, да намира системи и да проследява военни кампании. Това беше произведение на изкуството и в същото време полезен инструмент. Върховният адмирал Траун би останал възхитен.

С тази мисъл спомените неохотно отстъпиха място на реалността. Сега начело на Империята беше Траун и той желаеше да я пресъздаде по свой образ и подобие. Толкова силно го желаеше, че бе готов да предизвика нови войни на клонингите, ако можеха да му помогнат да постигне целта си.