Тимъти Зан - Последната заповед

Хан въздъхна.

— Какво искаш?

— Става въпрос за господаря Люк. Чух някой от ногрите да казва, че двамата с Мара Джейд са тръгнали към императорската тронна зала.

— Така е. И какво от това?

— Ами както търсеше в компютъра, Арту току-що научи, че майсторът джедай Хорус Кбаот е затворен там.

Хан го зяпна невярващо:

— Какво значи това „там“? Не е ли в затворническото отделение?

— Не, сър — отвърна Трипио. — Както вече казах…

— И защо не го каза в началото? — изръмжа Хан, извади предавателя си и го включи.

И веднага го изключи.

— Заглушават го — каза простодушно Трипио. — Нали се опитах да се свържа с вас.

— Чудесно — изръмжа Хан.

Пращенето още пищеше в ушите му. Люк и Мара отиваха право в ръцете на Кбаот и нямаше как да ги предупреди. Не, имаше един начин.

— Кажи на Арту да продължи да търси схемата — каза той на Трипио и закачи предавателя на колана си. — Междувременно да се опита да разбере откъде идва заглушаването. Ако успее, изпрати двама ногри да оправят връзката. След това иди на онази работна платформа и обясни на Чуй и Ландо къде отивам.

— Слушам, сър — отвърна Трипио, поизненадан от потока заповеди и от категоричния тон. — Извинете, сър, но къде отивате?

— А ти къде мислиш? — отвърна Хан през рамо и тръгна надолу по балкона.

Все едно и също, помисли си той кисело. Където и да отидеха, каквото и да правеха, той все трябваше да тича да спасява Люк. Добре, че и този път беше дошъл с него.

— „Златото на Джарет“, люковете вече са затворени — каза офицерът от контролната кула. — Изчакайте да получите коридор за излитане.

— Прието, контрола — отвърна Авис, измъкна „Небесен път“ от ръкава на дока и леко зави.

Бяха готови, а както виждаше, и останалите вече ги чакаха.

— Ето го — прошепна Гилеспи и посочи през илюминатора. — Точно по план.

— Сигурен ли си, че това е Мазик? — попита Авис и също надникна навън.

— Напълно — отвърна Гилеспи. — Искаш ли да му се обадя?

Авис сви рамене и огледа корабостроителницата. Бяха осигурили групата с добри кодове за връзка, но нямаше смисъл да предизвикват съдбата, използвайки ги, преди да се наложи.

— Задръж — каза той. — Почакай да изникне нещо, за което да си струва да говорим.

Едва бе довършил изречението, когато цялата операция изведнъж се провали.

— Звезден разрушител! — извика Фон от станцията на предавателя. — Изскача от светлинна скорост.

— Координати? — изкрещя Гилеспи.

— Не е нужно — отвърна Авис и сякаш студен нож преряза стомаха му.

Той виждаше звездния разрушител, изскочил от хиперпространството в покрайнините на корабостроителницата. Виждаше и крайцерите, прехващащите фрегати, кръстосвачите и изтребителите. Цяла нападателна флота, че и отгоре. Абсолютно всички бойни кораби на контрабандисткия съюз на Карде бяха в капана.

— Значи наистина се оказа капан — каза ледено спокойно Гилеспи.

— Така изглежда — съгласи се Авис, без да откъсва поглед от армадата, която се подреждаше в малко странен ред.

— Авис, Гилеспи, тук е Мазик — обади се от предавателя другият контрабандист. — Май сме с двата крака вътре. Но аз няма да се предам. Какво възнамерявате?

— Заслужават да изгубят поне няколко звездни разрушителя — каза Гилеспи.

— Точно това мислех и аз — съгласи се Мазик. — Твърде жалко, че Карде не е тук да види как си отиваме с блясък и слава.

Той млъкна и Авис усети погледите на Гилеспи и Фон върху себе си. Всички щяха да посрещнат смъртта с мисълта, че Карде ги е предал.

— Аз съм с вас — каза той тихо. — Ако искаш, Мазик, можеш да поемеш командването.

— Благодаря — отвърна Мазик. — Това и мислех да направя. Засега стойте по местата си, ще направим първия си скок заедно.

Авис погледна отново армадата и изведнъж разбра всичко.

— Почакай! — извика той. — Мазик, всички, спрете! Флотата не е тук заради нас.

— Какви ги приказваш? — извика Гилеспи.

— Погледни кръстосвачите прехващачи — отвърна Авис. — Зад онази група звездни разрушители. Вгледай се внимателно в позицията им.

Настана кратка тишина. Мазик пръв се досети какво ставаше.

— Те не обкръжават нас — каза той.

— Прав си — съгласи се Гилеспи. — Виж, зад тях има втора група.

— Заемат позиции за капан — Мазик сякаш сам не вярваше на думите си. — Подготвят се да изтеглят някой от хиперпространството. И след това да го задържат, докато го унищожат.

Авис се обърна към Гилеспи и улови погледа му.

— Не може да бъде — въздъхна Гилеспи. — Нали не искаш да кажеш, че… Но те трябваше да нападнат Тангрене?