Тимъти Зан - Последната заповед

Тя погледна изпитателно Кбаот, чудейки се дали я наблюдава. Изобщо не гледаше към нея. Погледът му беше зареян някъде другаде, на лицето му се бе изписала странна замечтана усмивка.

— Тя дойде — прошепна Кбаот едва доловимо на фона на сблъсъка на лазерните мечове. — Точно както си знаех — и рязко се вторачи в Мара. — Тя е тук, Мара Джейд — обяви той и театрално посочи турболифта, с който бяха пристигнали двамата със Скайуокър.

Мара се смръщи, не беше сигурна дали трябва да го изпуска от поглед, но леко извъртя глава нататък. Вратата на турболифта се отвори и от него излезе Соло с готов за стрелба бластер в ръце. А зад него…

Дъхът на Мара замря в гърлото й, цялото й тяло се напрегна. Там стоеше Лея Органа Соло с бластер в едната ръка и с лазерен меч в другата. Зад гърба й надничаше Карде, стиснал каишките на двата ворнскъра.

— Органа Соло! И Карде!

— Лея, Хан, върнете се! — надвика шума от лазерните мечове Скайуокър, но новодошлите тръгнаха по пътеката покрай холограмата към централната част на тронната зала. — Тук е опасно…

— Добре дошла, чирачето ми! — извика радостно Кбаот. Гласът му заглуши Скайуокър и отекна величествено в залата. — Ела при мен, Лея Органа Соло. Аз ще те науча на истинските пътища на Силата.

Соло му беше приготвил друг урок. Той спря в края на пътеката, прицели се и стреля.

Но дори потънал в налудничавите си мечти, джедай със силата на Кбаот не можеше да бъде победен толкова лесно. Бластерът на Мара скочи от пода и препречи пътя на изстрела на Соло. Ръкохватката му блесна при попадението. Вторият изстрел бе блокиран по същия начин, третият попадна в пълнителя и оръжието избухна. Бластерът на Соло бе изтръгнат от ръката му, преди той да успее да стреля отново.

И Кбаот се развилия. Изкрещя и ужасният писък на гняв и предателство сякаш подпали въздуха. Мара отскочи назад, пронизителният звук проглуши ушите й… В следващия момент я удари еквивалентът на писъка от страна на Силата и тя за малко не падна през парапета.

Никога не бе виждала такова нещо, нито у Вейдър, нито у самия император. Истински животински бяс — загуба на самоконтрола докрай. Сякаш беше попаднала сред ужасяваща буря. Непрестанно я обливаха гневни вълни, разбиха преградата в съзнанието й и я удариха с вцепеняваща комбинация от омраза и болка. Като през мъгла видя как Скайуокър и Органа Соло се приведоха под атаката, чу изпълнения с болка вой на ворнскърите на Карде.

От протегнатите ръце на Кбаот изскочи залп светкавици. Соло залитна и се удари в парапета пред холографската ямка. Мара потрепери от съчувствие. През гърма на светкавиците чу как Органа Соло извика името на съпруга си, и скочи към него, хвърли бластера и извади лазерния меч тъкмо навреме, за да улови със зелено-бялото острие третия залп светкавици. Изведнъж Кбаот насочи светкавиците към надвисналия над главите им корниз. Светлината блесна отново… И с пращене на разцепен метал корнизът се пречупи по средата. Увисна на последната останала поддържаща колона и величествено се килна към Органа Соло.

Тя видя как корнизът пада, или може би обучението на Скайуокър я бе научило как да използва Силата, за да усеща надвиснала опасност. Тежкият метален къс полетя отгоре към нея, но Лея замахна с лазерния меч и го сряза на две. По-голямото парче прелетя край нея и Соло и се разби на пода пред Карде и ворнскърите. Но тя не успя да се дръпне от другия къс. Той я удари по главата и раменете, лазерният меч излетя от ръката й и тя падна на пода до Соло.

— Лея! — извика Скайуокър и изгледа с мъка сестра си.

Изведнъж той сякаш забрави за объркващия натиск в съзнанието си и се хвърли от колеблива отбрана в яростна атака. Клонингът отстъпи, едва успяваше да парира ударите на Скайуокър. Скочи на стълбите, направи две бързи крачки към Кбаот, Скайуокър се втурна след него, но клонингът скочи на другата платформа за охраната. За момент Мара си помисли, че Скайуокър ще го последва или ще среже основата на платформата, за да го свали. Но той не направи нищо подобно. Изправи се на стълбите, лицето му блестеше от пот, и изгледа Кбаот с изражение, от което Мара я полазиха тръпки.

— И ти ли искаш да ме унищожиш, джедай Скайуокър? — попита заплашително Кбаот. — Глупаво желание. Мога да те смачкам като червей.

— Може би — отвърна задъхано Скайуокър. — Но ако го направиш, никога няма да контролираш съзнанието ми.

Кбаот го изгледа изпитателно:

— Какво искаш?

Скайуокър кимна към сестра си и Соло.