Тимъти Зан - Последната заповед

— Знаете ли кой е той?

— Струва ми се, да. Но засега не разполагам с никакви доказателства.

— Подскажете ми.

Траун се усмихна подигравателно.

— Сам отгатнете, капитане. Всичко хубаво — той се обърна и тръгна към арката, която водеше към сервизните помещения и залите за подготовка на екипажа.

Пелаеон изчака Мазик и придружителите му да се върнат в совалката и се забърза да настигне адмирала.

— Адмирале, мислите ли, че му казахте достатъчно? — попита той тихо.

— Няма значение, капитане — увери го Траун. — Дадохме му всичко необходимо и ако Мазик не е достатъчно умен сам да обвини Карде, някой от другите контрабандисти ще го направи. Във всеки случай винаги е по-добре да кажеш по-малко, отколкото повече. Някои хора инстинктивно се съмняват в доброволно подадената информация.

Совалката се издигна над палубата и излетя в космоса. От арката пред тях се показа ухилена фигура.

— Добра работа, адмирале — обади се Нилс Фериер и премести фаса си в другия край на устата. — Накарахте го да се разтрепери от страх и после го пуснахте. Ще си спомням това преживяване до края на живота си.

— Благодаря, Фериер — отвърна сухо Траун. — Одобрението ти означава много за мен.

Усмивката на крадеца на кораби сякаш повехна. Но след това той реши да приеме коментара в буквалното му значение и нетърпеливо попита:

— Е, какво ще правим сега?

В погледа на Траун блеснаха пламъци заради използваното множествено число, но той бързо се овладя:

— Снощи Карде изпрати доста съобщения, успяхме да прехванем едното. Все още не сме го разшифровали, но сигурно свиква нова среща. Щом разберем мястото и времето, ще ви ги съобщим.

— И аз ще отида и ще помогна на Мазик да обвини Карде — кимна Фериер.

— Нищо подобно — отсече Траун. — Ще си стоите в ъгъла и няма да си отваряте устата.

Фериер отстъпи назад.

— Добре. Както кажете.

Траун задържа погледа му още няколко секунди.

— Единствената ви задача е — продължи той — да се уверите, че чипът, които ще ви дам, ще попадне сред вещите на Карде. Най-добре в кабинета му на кораба — вероятно Мазик първо там ще погледне.

Адмиралът вдигна ръка, един офицер пристъпи към крадеца на кораби и му подаде чипа.

— Аха — кимна с мазна усмивка Фериер. — Разбрах. Това е доказателство за споразумението на Карде с лейтенант Коск, нали?

— Точно така. Чипът плюс другите доказателства, които вече подхвърлихме в личните вещи на лейтенант Коск, не би трябвало да оставят никакво съмнение, че Карде е манипулирал останалите контрабандисти. Вярвам, че това ще е напълно достатъчно.

— Да, и това ще бъде краят на отвратителната им сбирщина — крадецът на кораби завъртя чипа в ръцете си, дъвчейки замислено фаса. — Ясно. Значи аз ще подхвърля чипа на борда на „Волният Карде“…

Погледът на Траун го накара да замлъкне.

— Нищо подобно — каза тихо върховният адмирал. — Ти ще стоиш колкото се може по-далеч от кораба и личните помещения. Дори изобщо няма да оставаш сам, докато си в базата.

Фериер премига изненадано.

— Да, но… — той безпомощно вдигна чипа.

Пелаеон долови тихата въздишка на едва сдържано нетърпение на Траун.

— Духът ще сложи чипа на борда на „Волният Карде“.

Погледът на крадеца на кораби се проясни.

— Аха. Добре. Разбира се. Той ще успее да се вмъкне, без никой да го види.

— Най-добре наистина никой да не го види — предупреди го Траун, изведнъж гласът му зазвуча леденостудено. — Защото не съм забравил ролята ти в смъртта на лейтенант Коск и хората му. Ти си длъжник на Империята, Фериер. И трябва да си платиш дълга.

Лицето под брадата на Фериер беше станало восъчнобледо.

— Разбрах, адмирале.

— Добре — кимна Траун. — Ще останеш на кораба си, докато разузнаването не разбере мястото на срещата на Карде. След това ще се оправяш сам.

— Добре — крадецът на кораби пъхна чипа в туниката си. — А след като те видят сметката на Карде, аз какво да правя?

— Свободен си да се върнеш към заниманията си — отвърна Траун. — Когато отново се нуждая от теб, ще те намеря.

Устните на Фериер потрепериха.

— Добре — повтори той.

Изражението му ясно говореше, че най-сетне бе започнал да осъзнава колко голям е дългът му към Империята.

Планетата приличаше на шарена топка — зелена, синя и изпъстрена с бели петънца — и по нищо не се различаваше от другите, на които Хан беше кацал досега. Само че тази си нямаше име. Нямаше и космодрум, орбитални станции, градове, електроцентрали или други кораби. Абсолютно нищо.