Тимъти Зан - Последната заповед

Карде поклати глава:

— Траун никога не е толкова зает, че да не си отмъсти. Сега не ни обръща внимание само защото знае, че това е най-добрият начин да усмири духовете. Следващата му стъпка вероятно ще бъде да ни предложи договори за превоз и да се престори, че отново сме добри приятели.

Гилеспи рязко вдигна поглед:

— Говорил ли си с Парта?

— Не. Защо?

— Преди два дни тя ми се обади, че й предложили договор за доставка на двигатели за подсветлинна скорост за корабостроителницата в Орд Траси.

Карде се намръщи:

— Приела ли е?

— Каза, че все още уточняват подробностите. Но ти познаваш Парта, тя едва успява да свърже двата края. Вероятно не може да си позволи да откаже.

Карде се извърна към екрана. В устата си усещаше горчивия вкус на поражението.

— Е, не мога да я виня. А с другите какво става?

Гилеспи сковано сви рамене:

— Както ти казах, парите свършват. А ние трябва да намерим начин да печелим.

Значи хлабавата коалиция, която се опитваше да изгради, вече се разпадаше. А Империята не беше дала и един изстрел.

— В такъв случай ще трябва да продължа сам — Карде се изправи. — Благодаря ти за помощта. Сигурно вече искаш да се върнеш към работата си.

— Не го вземай навътре, Карде — смъмри го Гилеспи, лапна последното парче плод и също стана. — Прав си, че тази работа с клонингите е сериозна. Ако искаш да наемеш кораба и хората ми за разследването, с удоволствие ще ти помогнем. Просто не можем да си позволим да го правим без пари, това е. Ако ти потрябваме, само ни се обади — той се обърна към вратата…

— Почакай малко! — извика след него Карде. Беше му хрумнала страшно безочлива мисъл. — Според теб, ако намеря начин да гарантирам финансирането на всички, другите ще останат ли?

Гилеспи го изгледа подозрително:

— Не ме будалкай, Карде. Не разполагаш с толкова много пари.

— Така е. Но Новата република ги има. И при тези обстоятелства не ми се вярва да има нещо против да зачисли още няколко бойни кораба във ведомостите си.

— Аха — Гилеспи твърдо поклати глава. — Съжалявам, но не се занимавам с наемничество.

— Дори и ако задължението ти се състои само в събиране на информация? — попита Карде. — Не става дума за нищо повече от това, което вече прави в сектора Орус.

— Звучи като сделка мечта — подхвърли подигравателно Гилеспи. — С изключение на един мъничък проблем: как ще намериш глупак в Новата република, който да плати наемнически възнаграждения за събиране на информация.

Карде се усмихна.

— Всъщност изобщо не възнамерявам да им губя ценното време и да ги занимавам с този проблем. Запознавал ли съм те с помощника ми Чен?

Гилеспи го зяпна озадачено. След няколко секунди изведнъж просия.

— Няма да го направиш!

— Защо? — попита Карде. — Та ние им правим услуга. Защо да си вгорчават живота със счетоводни глупости, докато се опитват да оцелеят през войната?

— А след като, така или иначе, ще трябва да платят някой да им намери центъра за клониране…

— Точно — кимна Карде. — Можем да гледаме на това просто като на аванс за работата, която ще свършим.

— Само че те няма да го знаят — допълни сухо Гилеспи. — Въпросът е дали Чен може да го направи.

— Никакъв проблем. И без това в момента е в императорския дворец на Корускант. И без това мислех да мина оттам, за да взема Мара, и просто ще го накарам да проникне в документите на флотата и да ни впише.

Гилеспи въздъхна.

— Изглежда доста обещаващо. Но въпреки това не съм сигурен, че ще успее да задържи останалите в групата.

— Е, ще ги попитаме — каза Карде и се върна до бюрото си. — Какво ще кажеш за среща след четири дни?

Гилеспи сви рамене.

— Може да опитаме. Какво имаш да губиш?

Карде изведнъж стана сериозен.

— Когато си имаш работа с върховния адмирал Траун, изобщо не бива да си задаваш този въпрос.

Вечерният вятър брулеше стените и каменните колони на разрушената крепост и със свистене се промъкваше през малките пролуки и процепи. Карде седеше, опрял гръб в една от колоните, отпиваше от чашата си и наблюдаваше как последните отблясъци на слънцето гаснат на хоризонта. Дългите сенки по набраздената земя в равнината започнаха да изчезват пред настъпващия мрак. Картината сякаш символично представяше как войната в галактиката най-накрая го бе обвързала.

Надигна отново чашата си и за пореден път се замисли над абсурдната ситуация. Беше интелигентен, пресметлив, порядъчно егоистичен контрабандист, направил успешна кариера, стоейки настрани от галактическата политика. Освен това изрично се бе заклел да държи хората си извън войната. И ето че се озоваваше в центъра на действията. На това отгоре с всички сили се опитваше да привлече и други контрабандисти.