Тимъти Зан - Последната заповед

— Точната орбита няма значение — увери го Траун. — Единственото важно е, че астероидите са в космоса около Корускант.

Пелаеон се усмихна. Да, астероидите бяха навън, макар и далеч по-малко, отколкото си мислеха бунтовниците.

— Ще се изтеглим ли вече, сър?

— Да, изтегляме се — потвърди Траун. — Поне за момента Корускант е извън войната.

Дрейсън кимна на дежурния полковник и се приближи към малката групичка, която го очакваше встрани от командното табло.

— Получихме последните данни — каза той с глух глас. — Не са сигурни за точната цифра, може да са пропуснали някой изстрел заради бъркотията в битката. Но общо са преброили двеста осемдесет и седем.

— Двеста осемдесет и седем!? — повтори генерал Рийкън и челюстта му леко увисна.

— Точно така — кимна Дрейсън и изгледа Бел Иблис.

Сякаш генералът беше виновен за станалото, помисли си Лея. Какво ще правим сега?

Бел Иблис замислено потриваше брадичката си.

— Е, положението не е толкова лошо, колкото изглежда — каза той. — Знаем колко скъпи са прикриващите полета, така че не виждам как Траун би пропилял толкова средства за триста от тях. Особено след като много по-малък брой би свършил същата работа.

— Мислиш, че повечето изстрели са били лъжливи? — попита Лея.

— Не е възможно — възрази Рийкън. — Наблюдавах радарната станция. Изстрелващите установки наистина черпеха енергия.

Бел Иблис погледна Дрейсън.

— Вие знаете за звездните разрушители повече от всички останали, адмирале. Възможно ли е такова нещо?

Дрейсън се намръщи. Професионалната му гордост се сблъска с личната му неприязън към Бел Иблис.

— Може да се направи — съгласи се той накрая. — Като се прокара шунт за паралелно захранване от изстрелващите установки към някой генератор или друго устройство на кораба, което има нужда от енергия. Това би позволило да се пусне доста голямо количество енергия през изстрелващите установки, а всъщност те да не изстрелват нищо.

— Има ли някакъв начин да се определи дали наистина е изстрелян астероид или не? — попита Мон Мотма.

— От това разстояние ли? — Дрейсън поклати глава. — Не.

— Всъщност няма никакво значение, колко са астероидите — намеси се Рийкън. — Тяхната орбита постепенно ще се приближава към планетата и дори един да се разбие на повърхността, ще бъде истинска катастрофа. Не можем да рискуваме да свалим планетарния щит, преди да се отървем от тях.

— Въпросът е как да ги открием — съгласи се намръщен Дрейсън. — И можем ли да сме сигурни, че сме свалили всички.

Лея усети леко раздвижване, вдигна поглед и видя към тях да се приближава навъсен полковник Бремен.

— Пак ще кажа, че положението можеше да бъде и доста по-лошо — изтъкна Бел Иблис. — Флотата ще успее да възстанови предавателната станция за няколко часа, така че поне ще можем да поддържаме връзка с останалите планети от Новата република.

— И навсякъде да вдигнем тревога — намеси се Бремен.

— Мара Джейд е избягала.

Мон Мотма си пое въздух със свистене.

— Как?

— Някой й е помогнал — отвърна мрачно Бремен. — Дроидът пазач е изключен посредством автоматизиран сдържащ болт. Той е изтрил и паметта му за последните часове.

— Кога е станало? — попита Рийкън.

— Преди не повече от няколко часа — Бремен се огледа подозрително. — Увеличихме охраната на командния етаж, предполагахме, че може да опита някакъв саботаж по време на имперската атака.

— Още не е късно да направи нещо — каза Бел Иблис.

— Затворихте ли изходите на двореца?

— Запечатани са като контрабандистка кесия — изръмжа полковникът. — Макар че не ми се вярва да е още тук.

— Трябват ни сигурни данни — намеси се Мон Мотма.

— Искам да организирате цялостно претърсване на двореца, полковник.

Бремен кимна:

— Веднага.

Лея се стегна, трябваше да се намеси, а никой нямаше да остане очарован от това, което щеше да им съобщи.

— Няма нужда, полковник — спря го тя с докосване по рамото. — Мара не е тук.

Всички впиха поглед в нея.

— Откъде знаеш? — попита Бел Иблис.

— Тя напусна Корускант късно снощи. Заедно с Люк и Хан.

Настъпи тягостна тишина.

— Чудех се защо Соло не дойде в щаба заедно с теб — измърмори Бел Иблис. — Имаш ли нещо против да ни кажеш какво става?

Лея се поколеба, но със сигурност нито един от тях нямаше нищо общо с изтичането на информация и източника Делта.

— Мара знае къде са устройствата за клониране на Империята. Решихме, че си заслужава да организираме малка експедиция и да проверим.