Тимъти Зан - Последната заповед

— Мон Мотма — каза той официално, — предвид на извънредните обстоятелства ви моля за разрешение да поема командването на отбраната на Корускант.

Бръчките около очите на Мон Мотма се отпуснаха забележимо, на лицето й се изписа безмълвно облекчение.

— Ще ти бъда изключително благодарна, ако го направиш, Гарм.

Той се усмихна:

— Да се залавяме тогава за работа.

Слязоха заедно в щаба и с новопридобитото съзнание за собствените си ограничения Лея осъзна, че вероятно половината от онова, на което беше станала свидетел, й е убягнало напълно. Дългата история на Мон Мотма и Бел Иблис беше породила връзка, която джедайското прозрение на Лея дори не можеше да проследи. Тя реши, че може би тази връзка изграждаше истинската дълбока сила на Новата република, която щеше да изгради бъдещето на галактиката.

Стига обаче да успееше да издържи през следващите няколко часа. Лея стисна зъби и ускори крачка да настигне останалите.

Два корелиански кръстосвача прелетяха край „Химера“ и обсипаха звездния разрушител с турболазарен огън, задържан от защитното поле на мостика. Зад тях се спусна ескадрон имперски изтребители и кръстосвачите се завъртяха, за да стрелят. Появи се и фрегата, за да ги защити отзад.

— Ескадрон А-4, преместете се в сектор двайсет и втори — заповяда Пелаеон. До този момент битката вървеше добре.

— Готово — подхвърли Траун.

Пелаеон огледа внимателно района и попита:

— Какво?

— Приготвят се да се оттеглят — отвърна Траун и посочи един крайцер на бунтовниците, включил се в атаката. — Наблюдавайте как крайцерът се придвижва да заеме защитна позиция при отстъплението. Ето, и вторият го последва.

Пелаеон изгледа маневриращите крайцери. Все още не виждаше признаци за отстъпление, но досега Траун никога не беше грешал.

— Ще изоставят бойната станция?

Траун изсумтя тихо.

— Изобщо не трябваше да изкарват корабите да я защитават. Голанските отбранителни платформи са по-издръжливи, отколкото смяташе предишният командващ.

— Предишният командващ ли?

— Да — кимна Траун. — Струва ми се, че сега начело на отбраната на Корускант е старият ни познат корелианец. Странно защо се забавиха токова много със смяната.

Пелаеон сви рамене и огледа бойното поле. Върховният адмирал беше прав — защитниците наистина започваха да се изтеглят.

— Може би се е наложило да го вдигнат от леглото.

— Може би — Траун нехайно огледа бойното поле. — Вижте как корелианецът ни предлага избор: да останем тук и да се сражаваме с бойната станция или да последваме корабите и да влезем в обсега на наземните оръдия. За щастие — в погледа му проблеснаха пламъци — имаме трета възможност.

Пелаеон кимна. Досега се чудеше кога Траун ще пусне в действие новото си великолепно обсадно оръжие.

— Тъй вярно, сър. Да заповядам ли да включат изстрелващите установки?

— Ще почакаме корелианецът още малко да изтегли корабите си — отвърна Траун. — Не бихме искали да пропусне спектакъла.

— Разбрано — Пелаеон се върна до командното кресло, седна и провери дали астероидите и изстрелващите установки в хангара са готови.

И зачака заповедта на върховния адмирал.

— Добре — измърмори Бел Иблис. — „Опустошител“, започни отстъпление, прикривай фрегатите вляво от теб. Водач на Свирепите, внимавай за изтребителите.

Лея напрегнато наблюдаваше тактическия екран. Да, операцията щеше да свърши работа. Имперската флота не желаеше да влезе в обсега на наземните оръдия и оставяше защитниците да се изтеглят към Корускант. Сега непосредствено застрашени бяха само бойните станции, но те май се оказваха по-издръжливи, отколкото Лея предполагаше. Битката скоро щеше да свърши, върховният адмирал едва ли щеше да чака да се появи останалата флота от сектора. Бяха преминали през изпитанието.

— Генерал Бел Иблис? — извика офицер от една от наблюдателните станции. — Получаваме странни данни от хангара на „Химера“.

— За какво става въпрос? — попита Бел Иблис и се приближи към него.

— Като че ли са включени изстрелващите установки в хангара — отвърна офицерът и показа едно цветно петънце върху силуета на звездния разрушител в средата на екрана. — Но те поглъщат много повече енергия от нормалното.

— Могат ли да изстрелят едновременно цял ескадрон изтребители? — попита Лея.

— Едва ли — отговори офицерът. — Доколкото можем да кажем, все още нищо не е напуснало хангара.

Бел Иблис се напрегна.