Тимъти Зан - Последната заповед

— Какво става? — попита непознат глас до рамото на Лея.

Тя се обърна. До нея стоеше млад мъж, направо хлапе, опитваше се да внесе някакъв ред в рошавата си коса и намръщено разглеждаше тактическия екран. В първия миг не го позна, но след това си спомни къде бе виждала лицето му. Беше Чен, хакерът, когото Карде им беше дал, за да им помогне с проследяването на кода, с който имперското разузнаване беше проникнало в банката и беше превело огромни суми на името на Акбар. Беше забравила, че е още тук.

— Империята ни напада — отвърна тя.

— А! — възкликна той. — Че могат ли?

— Ние сме във война — обясни му търпеливо тя. — По време на война правиш всичко, което другата страна не може да предотврати. А ти как влезе тук?

— Ами преди известно време си извадих карта за достъп — отвърна той с нехаен жест, без да отделя очи от екрана.

— Напоследък нямаше кой знае какво да правя. Не можете ли да ги спрете?

— Ще се опитаме — отвърна мрачно Лея и набързо огледа помещението. До командното табло стоеше генерал Рийкън. — Стой настрани и не пипай нищо!

Направи две крачки към Рийкън и изведнъж се сети за нещо. Чен си беше извадил карта за достъп до всички равнища само защото нямало с какво да се занимава… Тя се извърна рязко, върна се и сграбчи Чен за ръката.

— Я ела с мен — каза тя и го поведе през хаоса към вратата с надпис „Шифровчици“. Въведе кода си за достъп и вратата се отвори.

Помещението беше доста голямо, претъпкано до тавана с компютри, машини за дешифриране и интерфейсни дроиди.

— Кой е началникът тук? — попита Лея, когато към нея се обърнаха няколко глави.

— Аз — отвърна мъж на средна възраст с нашивки на полковник, стана от компютъра и се изправи в комай единственото празно място в залата.

— Аз съм съветник Органа Соло — представи се Лея. — Това е Чен, невероятен хакер. Можете ли да го използвате?

— Не знам — отвърна полковникът и изгледа замислен младежа. — Някога имал ли си работа с боен код на Империята, Чен?

— Не — поклати глава той. — Никога не съм виждал. Но съм прониквал в някои от обикновените им военни кодове.

— Кои?

Погледът на Чен като че ли се замъгли:

— Е, имаше една програма „Люспа“. И когато бях на дванайсет години, си поиграх доста с ИЛКО. Беше добре направена, два месеца отидоха, докато проникнах в нея.

Някой подсвирна тихо.

— Това добре ли е? — попита Лея.

Полковникът изсумтя:

— Направо чудо. ИЛКО беше една от най-добрите шифровъчни програми. Империята я използваше за размяна на съобщения между Корускант и корабостроителницата на първата „Звезда на смъртта“ на Хорус. На нас ни отне почти месец, докато я разгадаем — той вдигна ръка. — Ела, синко. Ще ти отделим един компютър. Щом си харесал ИЛКО, значи и тези ще ти допаднат.

Лицето на Чен светна, той се запромъква през лабиринта от компютри и техника, а Лея се върна обратно в щаба. Битката вече бе започнала.

От хиперпространството изскочиха шест звездни разрушителя, разделиха се на две групи и се насочиха към двете орбитални бойни станции Голан III. Отпред летяха имперски изтребители и се насочваха към защитниците, които започнаха да излитат от орбиталните докове и от повърхността на Корускант. На екрана започнаха да проблясват светлинки — двете групи откриха огън.

Лея стигна до генерал Рийкън, застанал на няколко крачки от командното табло.

— Принцесо — мрачно кимна той за поздрав.

— Генерале — отвърна тя и набързо огледа екраните на таблото. Енергийният щит на Корускант беше включен, наземните установки бързо влизаха в бойна готовност, а на доковете се приготвяше за излитане втора вълна изтребители и бомбардировачи. Във високото командно кресло стоеше адмирал Дрейсън и раздаваше заповеди на всеки, който се мернеше наоколо.

— Дрейсън ли е командващ!? — възкликна тя.

— Акбар е на инспекция в Кетарис — обясни навъсено Рийкън. — В негово отсъствие главнокомандващ е Дрейсън.

Лея погледна тактическия екран и усети как я присви стомахът. Дрейсън наистина беше компетентен, но срещу върховния адмирал Траун само компетентността не беше достатъчна.

— Успяхте ли да предупредите флотата в сектора?

— Изпратихме съобщение, преди да спуснем енергийния щит — отвърна Рийкън. — За съжаление един от първите удари на имперските кораби беше срещу орбиталната предавателна станция, така че никой не може да каже дали съобщението е пристигнало. А за да пратим ново, ще трябва да вдигнем щита.