Тимъти Зан - Последната заповед

— „Химера“ очаква единствено заповедите ви, адмирале — отговори уставно той.

— Добре — Траун огледа мостика. — Проверете дали и останалата част от бойната група е готова, и съобщете, че ще изчакаме потеглянето на „Драклор“ — той погледна през илюминатора и меко добави: — И след това ще припомним на бунтовниците какво значи да воюваш.

Мара и Люк стояха смълчани, към тях се приближаваше сенчеста фигура с качулка, в ръката й блещукаше лазерен меч. Зад нея се извисяваше старец, в погледа му бляскаха налудничави пламъци, от ръцете му изскачаха светкавици. Неясната фигура спря и вдигна лазерния меч. Люк се отдръпна от Мара и извади меча си, съзнанието му беше пълно с ужас и страх…

Пискливият вой на сирените в коридора нахлу в апартамента и изтръгна Лея от обятията на съня. Кошмарът се разпадна, оставяйки в съзнанието й болезнено жива картина на надвиснала опасност.

В първия миг си помисли, че сирените вият заради Люк и Мара, след това — че втори имперски екип командоси е нахлул в двореца. Но когато се разсъни достатъчно, за да разпознае сигнала, разбра, че положението е още по-лошо.

Корускант беше нападнат.

В другия край на стаята близнаците се разплакаха.

— Уинтър! — извика Лея, сграбчи робата си и се отправи към близнаците с цялото спокойствие, което успя да събере.

Уинтър вече стоеше полуоблечена на прага на стаята.

— Това е сигнал за бойна тревога — надвика тя сирените.

— Знам — отвърна Лея и завърза колана на робата си. — Веднага трябва да отида в щаба.

— Разбрано — кимна помощничката й и напрегнато се взря в лицето й. — Как сте?

— Сънувах кошмар — отговори Лея и най-сетне намери ботушите си. Уинтър винаги забелязваше подобни неща, дори и в най-голямата бъркотия. — Люк и Мара се биеха с някой. И сякаш не вярваха, че ще го победят.

— Сигурна ли сте, че е било само сън?

Лея прехапа устни и намъкна и втория ботуш.

— Не знам — призна тя. Ако не беше сън, а джедайско прозрение… — Не, трябва да беше сън. Още в космоса Люк ще разбере, ако на Затънтената земя е Кбаот или някой друг обърнат в тъмната страна на Силата джедай. При такива обстоятелства няма да рискува да започнат операцията.

— Дано да е така — Уинтър не изглеждаше много убедена.

— Не се тревожи за тях — каза Лея. — Сигурно е само кошмар, предизвикан от воя на сирените — и подхранен от гузна съвест, добави тя наум, задето позволи на Хан и Люк да я предумат да им разреши да заминат за Затънтената земя. — Ще наглеждаш близнаците, нали?

— Ще ги държим под око — обеща Уинтър.

— Ние ли?

Лея изненадано се огледа и едва сега забеляза Мобвекар и още двама ногри, заели позиции в сенките около креватчето на децата. Не бяха там, когато тя си легна, значи са се промъкнали от всекидневната, след като замлъкнаха сирените. А тя не ги беше забелязала.

— Вървете спокойно, лейди Вейдър — обади се Мобвекар. — Наследниците ви ще бъдат защитени.

— Знам — отвърна сериозно Лея.

Взе предавателя от нощното шкафче, зачуди се дали да се обади да поиска подробна информация, но го пусна в джоба на робата си. Точно сега хората в щаба едва ли имаха време да обясняват на някой цивилен какво е положението. И без това веднага щом слезеше долу, щеше да разбере всичко.

— Ще се върна, когато мога — каза тя на Уинтър, взе лазерния меч и излезе.

Коридорът вече беше пълен, някои забързано вървяха със задача, а останалите се въртяха объркано и искаха информация от дежурната охрана. Лея си проправи път през пазачите и развълнуваните групички и се присъедини към неколцина сънливи помощници на военни, забързани към турболифтовете. Една кабинка тъкмо се приготвяше да потегли, но двама от натъпканите вътре разпознаха съветник Органа Соло и й отстъпиха мястото си. Вратата се затвори след нея, като замалко не притисна двама бърборещи явайци в кафяви роби, които се вмъкнаха в последната секунда.

Целият долен етаж от двореца беше предоставен за нуждите на военните. Външните помещения бяха на офицерите по снабдяването, след това идваха кабинетите на Акбар и Дрейсън, а в центъра се разполагаха по-важните и забранени за външен достъп зони. Лея се представи на дежурния, мина край охраната от двама високи уукита и влезе в щаба.

Няколко минути след сигнала за тревога тук вече бушуваше едва овладян хаос — току-що събудените младши офицери и помощници заемаха местата си зад пултовете. Един бърз поглед към големия тактически екран бе достатъчен, за да се убеди, че суматохата не беше без основание — в четвърти сектор с координати едно, едно, шест се беше появила група от осем имперски кръстосвача прехващана. Гравитационните им лъчи затваряха хиперпространството и не позволяваха никакво влизане или излизане в целия район около Корускант. В този миг между тях се появи нова група кораби, придружени от осем крайцера от флотата „Катана“.