Тимъти Зан - Последната заповед

Мара го изгледа подозрително:

— Наистина мога. А кога съм казвала, че ще водя някого там?

— Трябва да го направиш, Мара — рече Скайуокър. В гласа му се долавяше толкова дразнещата я идеалистична добросъвестност. Онази добросъвестност, която я беше спряла да убие Кбаот на Джомарк. — На прага сме на нова война на клонинги. Трябва да я спрем.

— Спрете я — отвърна тя. — Това не е моя война, Скайуокър.

Думите излязоха по-скоро автоматично и тя го знаеше. В мига, когато бе казала на Органа Соло за тайната съкровищница на императора, се беше обрекла на страната на Новата република и сега бе длъжна да прави всичко необходимо. Дори ако това означаваше лично да ги отведе на Затънтената земя.

Скайуокър сигурно също си даваше сметка за това с развитите си джедайски сетива. За щастие имаше благоразумието да не го каже на глас.

— Добре — изръмжа тя и свали крака от леглото. — Почакай ме отвън, ей сега ще дойда.

Докато се обличаше, обиколи наоколо с много по-слабите си способности в Силата и не се изненада, когато отвън видя Калризиан. Но пък наистина се изненада от състоянието на дроида пазач. Заради рязкото прекъсване на сигнала за тревога очакваше да намери дроида разпилян на парчета в антрето, а вместо това той седеше непокътнат до вратата и тихо пиукаше гневно или от недоволство.

— Сложихме му сдържащ болт — отговори на незададения й въпрос Скайуокър.

Тя се взря и забеляза плоското устройство, прикрепено в горната част на дроида.

— Мислех, че не може да се сложи сдържащ болт на дроид пазач.

— Не е лесно, но Хан и Чуй измислиха начин — каза Скайуокър и тримата тръгнаха по коридора към турболифта. — Те се надяват това да направи проникването в затвора по-малко подозрително.

— Проникването в затвора!

Мара погледна отстрани Скайуокър и изведнъж видя цялата история в нова светлина. Пред нея вървеше Люк Скайуокър, рицар джедай, герой от времето на бунта, стълб на закона и справедливостта, който се беше изправил срещу Новата република, от Мон Мотма до последния човек, за да я измъкне. Мара Джейд, контрабандистка, на която не дължеше нищо и която при това се бе заклела, че ще го убие. При това вярваше, че Мара ще му помогне.

— Интересен номер — измърмори тя и хвърли поглед към напречния коридор, който прекосиха. Не се виждаше никой. — Ще трябва да накарам Соло да ми го покаже.

Калризиан приземи плъзгача на някакъв стар частен космодрум. „Хилядолетен сокол“ вече беше там. Нетърпелив и нервен, Чубака ги очакваше пред отворения люк.

— Точно навреме — измърмори Соло, когато Мара и Скайуокър влязоха в пилотската кабина.

Едва седнаха, и той вдигна кораба. Беше не по-малко нервен от уукито.

— Е, Мара, накъде отиваме?

— Курс към Оброа скай — отвърна тя. — Тогава това беше последната ни спирка преди Затънтената земя. Ще трябва да установя по-нататъшния маршрут, докато стигнем там.

— Дано да успееш — измърмори Соло и включи навигационния компютър. — Сложете коланите, ще се прехвърлим през хиперпространството веднага щом се отдалечим достатъчно от планетата.

Мара се отпусна на пътническото кресло зад него, а Скайуокър се настани на другото.

— Каква нападателна част имаме с нас? — попита тя и закопча коланите.

— Цялата е пред теб — изръмжа Соло. — Аз, ти, Люк, Ландо и Чуй.

— Ясно — гърлото й внезапно бе пресъхнало. Петима срещу отбраната на най-важната военна база на Траун. Невероятно. — Не мислите ли, че съотношението на силите е малко нечестно за тях? — подхвърли тя подигравателно.

— Бяхме в същия състав и на Йовин — изтъкна Соло. — А и на Ендор.

Тя го изгледа кръвнишки в тила с желание да се отдаде на познатия гняв и омразата. Но усети само лека и далечна болка.

— Увереността ви е страшно успокояваща.

Соло сви рамене.

— Можеш да постигнеш много, като правиш онова, което противникът ти най-малко очаква — каза той. — Напомни ми после да ти разкажа как се измъкнахме от Хот.

Вратата зад тях се отвори и в пилотската кабина влезе Чубака.

— Отзад всичко ли е наред? — попита Соло.

Уукито изръмжа нещо, явно положителен отговор.

— Добре. Хвърли един поглед на външните заглушители — бяха нажежени до червено преди малко.

Уукито изръмжа отново и отиде да изпълни заповедта.

— Преди да съм забравил, Люк — добави Соло, — да ти кажа, че ти ще отговаряш за дроидите. Не искам Трипио да бърника нищо, освен ако аз и Ландо не сме до него. Разбра ли?

— Тъй вярно — отвърна Скайуокър. Улови погледа на Мара и се усмихна. — Понякога Трипио се захваща да майстори някои работи — обясни той. — Проявява изключителен интерес към механиката.