Тимъти Зан - Последната заповед

Войниците стояха сковано в креслата си, изправили гръб като за парад, прибрали ръце в скута си, и гледаха невиждащо екраните на компютрите. Зад тях също толкова сковани бяха офицерите — неподвижни, несъзнаващи. Дори компютрите, по които трябваше да има движение, да се получават доклади от други сектори на кораба, бяха застинали с празни екрани.

Точно това беше очаквал и от това се бе страхувал още от първото им посещение на Затънтената земя. Кбаот бе поел контрола над „Химера“.

— Впечатляващо — наруши крехката тишина Траун. — Наистина е страшно впечатляващо. И какво предлагате да направим сега?

— Трябва ли да се повтарям? — попита Кбаот, гласът му леко трепереше от напрежение. — Ще отлетя с този кораб за Корускант, за да взема джедаите, а не да ги унищожа.

— От тук до Корускант са най-малко пет дни път — каза студено Траун. — Пет дни, през които ще трябва да поддържате контрола си над трийсет и седем хилядния екипаж на „Химера“. И дори по-дълго, ако възнамерявате да ги накарате да се бият, когато пристигнете там. А ако искате да отидем с подкрепление от още няколко кораба, цифрата трийсет и седем хиляди души ще нарасне неимоверно.

Кбаот изсумтя презрително:

— Съмнявате се в мощта на Силата ли, върховен адмирал Траун?

— Нищо подобно — отвърна Траун. — Просто ви представям проблемите, с които ще трябва да се справите, ако продължите с този начин на действие. Знаете ли къде се намира флотата на Корускант, наясно ли сте с броя и вида на корабите? Помислили ли сте как да неутрализирате орбиталните бойни станции и наземните защитни системи на планетата? Знаете ли кой е в момента командир на отбраната на планетата и как би разположил силите си? Взели ли сте под внимание защитното поле над Корускант? Знаете ли как да използвате в пълна степен стратегическите и тактическите способности на един имперски звезден разрушител?

— Опитвате се да ме объркате — обвини го Кбаот. — Хората ви, по-точно моите хора, знаят отговорите на всичките ви въпроси.

— На някои от тях — отвърна Траун. — Но вие не можете да ги научите. Не достатъчно бързо.

— Аз контролирам Силата — повтори разгневен Кбаот.

Но Пелаеон долови в гласа му примирителна нотка.

Приличаше на изпаднало в истерия дете, което не знае какво да прави…

— Не — каза Траун и изведнъж гласът му зазвуча успокоително. Вероятно и той беше доловил промяната в гласа на Кбаот. — Галактиката все още не е готова да бъде управлявана от вас, майстор Кбаот. По-късно, когато редът бъде възстановен, ще ви я предам да се разпореждате, както желаете. Но това време още не е настъпило.

Кбаот остана неподвижен за един дълъг момент. Устните му се движеха едва доловимо зад брадата. След това почти неохотно свали ръце и изведнъж мостикът се изпълни с приглушени въздишки, стенания и търкане на ботуши в металната палуба — майсторът джедай бе освободил екипажа от контрола си.

— Никога няма да ми отстъпите Империята — каза той на Траун. — Не по собствена воля.

— Зависи от способността ви да поддържате това, което аз в момента създавам — отвърна Траун.

— И което изобщо няма да се случи без вас, така ли?

Траун вдигна вежди:

— Вие сте майстор джедай. Като гледате в бъдещето, виждате ли възстановяване на Империята без мен?

— Виждам много възможни пътища на бъдещето — каза Кбаот. — И не във всички вие оцелявате.

— Такава е съдбата, пред която се изправят всички воини — кимна Траун. — Но не това ви попитах.

Кбаот се усмихна леко:

— Не си мислете, че сте незаменим за моята Империя, върховен адмирал Траун. Само аз съм незаменим за нея — той огледа нехайно мостика и се изпъна в цял ръст: — Но за момента съм доволен, че именно вие ще поведете войската ми в битка — той погледна строго към Траун: — Ще поведете войската, но няма да унищожите Корускант. Това няма да стане, преди да получа джедаите.

— Както вече казах, не възнамерявам да унищожавам Корускант — отвърна Траун. — Засега страхът и отслабването на увереността, които придружават обсадата, служат на целите ми по-добре.

— На нашите цели — поправи го Кбаот. — Не го забравяйте, върховен адмирал Траун.

— Не забравям нищо, майстор Кбаот — отвърна спокойно Траун.

— Добре — каза също толкова спокойно Кбаот. — В такъв случай можете да продължите да изпълнявате задълженията си. Ако ви потрябвам, аз ще медитирам в покоите си. Ще медитирам за бъдещето на моята Империя — той се обърна и прекоси мостика.