Тимъти Зан - Последната заповед

— Засякоха ги — отбеляза мрачно Карде и бързо прецени ситуацията. Групата на Мазик беше по-малобройна, заобиколена от далеч по-добре въоръжен противник. Положението сигурно щеше да се влоши още повече, преди да се отдалечат достатъчно от корабостроителницата, за да извършат скок в хиперпространството. „Волният Карде“ с трите си турболазерни оръдия би помогнал доста за изравняване на силите, но за нещастие бе твърде далеч от центъра на действието, за да стигне овреме.

— Ще им помогнем ли? — прошепна Авис.

— По всички правила не би трябвало да си мръднем и пръста — отвърна Карде, включи навигационния компютър да изчисли координатите за прехвърлянето им в хиперпространството и натисна бутона на интеркома: — Помощта при нехайно планирана акция само окуражава безразсъдните смелчаци. Но и не можем да останем със скръстени ръце. Корвис?

— Слушам — отвърна помощникът му.

— При команда — огън по десантната совалка! — заповяда Карде. — Балиг и Лахтън, вие отговаряте за бойната станция. Целта е да създадем колкото може повече хаос. Авис, ти ще промениш посоката…

— Почакай, Карде — прекъсна го Данкин. — Погледни петдесет градуса наляво.

Карде изви глава. Пред бягащите кораби на Мазик от хиперпространството изскочиха две корелиански бойни фрегати. Ятото имперски изтребители бе пометено за секунди.

— Гледай ти! — кимна замислено Карде. — Явно планът на Мазик не е чак толкова отчайващ, колкото помислих отначало.

— Това сигурно са хората на Елор — вметна Авис.

Карде кимна:

— И аз така мисля. Корелианските бойни фрегати не са съвсем в стила на Мазик и със сигурност не са по джоба му. Но такава стратегия явно се връзва с пословичната безразсъдност на дурианците.

— Но две корелиански фрегати са доста много и за Елор — подхвърли Дравис. — Дали не ги е откраднал от Новата република?

— „Откраднал“ е груба дума — смъмри го спокойно Карде. — Мисля, че той гледа на тях като на заем. Корабите на Новата република често използват дурианските бази, разпръснати по стария търговски път, и Елор е таен съдружник в някои от тях.

— Обзалагам се, че този път от Новата република ще имат известни оплаквания за качеството на обслужването — отбеляза сухо Авис. — Ще нападаме ли десантната совалка?

Карде почти беше забравил за нея.

— Не, отказваме се. Корвис, Балиг, Лахтън, изключете турболазерните оръдия. Бойната готовност е отменена. Пригответе се да посрещнем имперска инспекция на борда.

Авис го изгледа озадачено и предпазливо попита:

— Няма ли да бягаме? Въпреки това? — кимна той към битката от дясната им страна.

— Случващото се там няма абсолютно нищо общо с нас — отвърна Карде и го дари с най-невинния си поглед.

— Ние сме независим кораб с товар от кондензатори. Не си забравил, нали?

— Да, но…

— Освен това може би ще е полезно да видим какво ще стане след приключване на нападението — продължи Карде и погледна навън. Бойните фрегати на Елор прикриваха пътя за отстъпление на групата на Мазик. Охраняващите корабостроителницата големи кораби бяха твърде далеч, за да пристигнат навреме, и контрабандистите вероятно щяха да успеят да се измъкнат. — Да послушаме съобщенията им, да видим кое и как ще разчистят и какви промени в отбранителните си системи ще внесат, да преценим какви повреди точно са нанесени.

Авис не изглеждаше убеден, но не започна да спори.

— Щом според теб не е опасно — измърмори той, изпълнен със съмнения. — Въпреки обявените награди за главите ни.

— Това е последното място, където някой имперски командир ще очаква да се покажем — увери го Карде. — Следователно тук никой няма да ни търси.

— Определено няма да ни търсят на кораб под командването на капитан Абел Куилър — намеси се Данкин, свали предпазните колани и се изправи. — Нетърпелив и надут, нали така беше?

— Точно — кимна Карде. — Само не се престаравай. Не искаме да ги настройваме враждебно, само леко ги презираме.

— Разбрано — кимна Данкин.

Той изчезна от мостика и Карде се извърна към блещукащите останки на взривения звезден разрушител. Това наистина беше запомнящ се урок, но Карде щеше да се обяви категорично против подобни действия, ако Мазик и Елор му бяха поискали съвет. Но те действаха на своя глава.

И сега нямаше връщане назад, позициите бяха определени по-ясно, отколкото след срещата на Троган. Върховният адмирал Траун нямаше да остави този случай без незабавен жесток отговор. И ако успееше да проследи атаката до Мазик и от там до Карде…