Тимъти Зан - Последната заповед

— Няма да успеем да спрем дотук — измърмори той на себе си. — Ще трябва да се организираме. Всички.

— Какво? — попита Авис.

Карде се обърна към него. Погледна откритото и озадачено лице на помощника си. Авис беше умен по свой начин, но му липсваше интуиция.

— Няма значение — отговори той и се усмихна, за да заличи жлъчта в думите си.

Обърна се отново към приближаващата се нападателна совалка и тайно в себе си се закле, че когато това свърши, ще намери начин да си върне Мара.

Последната страница се изписа на екрана, Траун я прочете внимателно и вдигна поглед към мъжа, изправен сковано пред него.

— Ще добавите ли нещо към доклада, генерал Дрост? — попита тихо той.

На Пелаеон му се струваше застрашително спокоен. Със сигурност много по-спокоен, отколкото би бил Пелаеон, ако беше командващ флота. Но сега не можеше да направи нищо друго, освен да гледа навън през илюминатора на „Химера“ към черните останки на почти готовия и много скъп звезден разрушител, да стои мълчаливо до върховния адмирал и да се сдържа да не заповяда да отсекат главата на Дрост. Макар че той си го заслужаваше. И Дрост го знаеше.

— Не, сър — отвърна напрегнато той.

Траун задържа погледа му още няколко секунди и след това се извърна към илюминатора.

— Можете ли да посочите поне една причина да не ви разжалвам?

От устните на Дрост се отдели едва доловима въздишка.

— Не, сър — повтори той.

За момент единственият шум беше от приглушените отзвуци на разговорите, които се водеха на мостика на „Химера“. Пелаеон наблюдаваше вкамененото лице на Дрост и се чудеше какво ще е наказанието. В най-добрия случай провалът щеше да му струва военен съд и освобождаване от длъжността. А в най-лошия… традиционната отплата на лорд Вейдър за некомпетентността. А и Рък вече стоеше готов зад командното кресло на Траун.

— Върнете се в щаба, генерале — каза Траун. — „Химера“ ще излети от тук след около трийсет часа. Дотогава трябва да измислите и да въведете нова система за сигурност в корабостроителницата. Тогава ще взема решение за съдбата ви.

Дрост хвърли поглед към Пелаеон и отново към Траун.

— Тъй вярно, сър — рече той. — Няма да ви подведа отново, адмирале.

— Надявам се — отвърна Траун със заплаха в гласа. — Свободен сте.

Дрост кимна и се обърна. В стъпките му се усещаше възвърната решителност.

— Не сте съгласен с решението ми, капитане.

Пелаеон се насили да посрещне погледа на блестящите червени очи.

— Бих предложил много по-сурово наказание, сър — призна той.

— Дрост е добър специалист — отвърна спокойно Траун. — Основната му слабост е склонността към самодоволство. Поне в близко бъдеще ще е напълно излекуван от нея.

Пелаеон отново погледна към останките навън.

— Доста скъп урок — каза той кисело.

— Така е — съгласи се Траун. — И това много добре показва защо не исках да раздразня групата контрабандисти около Карде.

Пелаеон го погледна изненадано:

— Нима това е дело на контрабандистите? Мислех, че е саботаж на Новата република.

— И Дрост мисли така — отвърна Траун. — Но методът и изпълнението са доста по-различни от обичайния модел на бунтовниците. Мисля, че е Мазик. Макар че има достатъчно дуриански елементи в стила, така че вероятно е включена и групата на Елор.

— Ясно — кимна замислено Пелаеон. Това поставяше нещата в съвсем различна светлина. — Май трябва да им дадем урок, колко глупаво е да се опълчват срещу Империята.

— С особена радост бих го направил — съгласи се Траун. — В дните на могъществото на Империята не бих се замислил за миг, преди да го направя. За жалост в този момент подобна стъпка ще доведе до противоположни резултати.

Не само ще усили решимостта на контрабандистите, но и ще увеличи опасността другите групи галактически отрепки да предприемат враждебни действия срещу нас.

— Едва ли толкова се нуждаем вече от помощта и услугите им — каза Пелаеон.

— Нуждата ни от тази сган доста намаля — съгласи се Траун. — Но това не означава, че можем съвсем да минем без тях. Не е там работата. Проблемът е, че тези групи в периферията на обществото са изключително опитни в неразрешени от властите дейности. За да ги държим настрани от места като Билбринджи, ще са ни нужни много повече хора от тези, с които разполагаме в момента.

Пелаеон стисна зъби.

— Ясно, сър. Все пак не можем да си затворим очите пред нападение от такъв мащаб.

— Няма да ги затваряме — обеща спокойно Траун и очите му блеснаха заплашително. — Но отговорът ни трябва да бъде съобразен с върховните интереси на Империята — той се завъртя с креслото си към корабостроителницата. — А междувременно…